ХуЛите - За името на Странджа планина

Когато Хан Крум потеглил за обсадата на Цариград, като стигнал някъде къде Лозенград,
отбил се с една дружина навътре в планината. А там до една нива двама орачи едяли.

- Какво ядете, юнаци? – запитал ги ханът.

- Ляп и манжа! – отвърнали орачите.

- Ами на мене ше дадете ли да ви опитам от лябът и манжата?

- Що да не ти дадем. Слизай от конят и сядай! – отговорили орачите.

И хан Крум рипнал от конят, подал гемът на главният боил и клекнал до тях.

Пък манджата им била пържени шелменнье с яйца от желва в сърнешка лой.

- Странна манджа! – казал ханът като я опитал, защото той дотогава такава манджа не бил ял.

- Какво каза ханът? – запитал вторият боил, който не бил чул добре.

- Странна манджа каза! – казал му главният боил, който стоял най-отпреш и добре го е бил чул.

- Какво казал ханът? – запитал третият боил.

- Сатъранджа казал! – казал му вторият боил.

И така един на друг като си предавали какво бил казал ханът, и до писарчето стигнало, че ханът бил казал Странджа. И той си го изтълкувал, че това е името на мястото, където са.

Вечерта, в шатрата, като четели какво е ставало и правено през денят, прочели че тоя день ханът е бил в Странджа планина.

- Ювиги, тая планина ромеите я наричат Салмидесос! – казал началникът на писарите.

- За ромеите може да е Салмидесос, за нас е Странджа! – казал Крум.

- А пък римляните са я наричали Монс Астикус...

- Казах! – казал Крум.

- А пък...

- Ханът каза!!! – креснал му първият боил и ръката му издърпала наполовина меча от ножницата.

И оттогава на тази планина й викат Странджа планина.

~~~

Не съм измислил нищо сам – това от татко си го знам!