ХуЛите - Приказка за Пегас-а

Кога те видях за последно?
...Онази нощ-
тъкмо завързвах Пегас-а
за ствола на кедъра-
спомням си!
И тръгнах след теб-
ти ме поведе в дън гори,
сред души Тилилейски,
където клоните
дращеха ласкаво,
а мъглата
разказваше притчи разсеяна.
Уловена в ръцете ти
преминавах през слънцето -
не през ада(както си мислех)
и те преплувах,
вместо да цопна в калта!
Ех, защо не доведох Пегас-а...,
но нищо!
С тебе някак успях
у дома да се върна-
там, при кедъра-
на съня ти в началото...
Всъщност...
там те видях за последно-
в Пегас-а!
Разделихме си пътя-
ти- в очите му,
аз - в звездата на челото!