ХуЛите - Лято

Сочни, презрели залези.
През спуснати бели жалузи
Лятото пакостливо наднича.
Смее се с смях на момиче.
По улици нажежени тича.
Скъсани стари афиши срича.
Рита топка пред блока.
Цамбурка в реката дълбока.
Лети в небето, сякаш птица.
Каца на някоя жица.
Ягоди бере и на сламки ги ниже.
Сладолед сметанов ближе.
Катери се на черешата,
яхва клон и играе на конче.
Пие бира с цаца в капанче
крайморско, под плетена
капела поглежда с игрив
поглед на златни точици.
В зелени, високи треви,
пътека проправя, върви
към презрелия залез.
Откъсва червената слънчева
ябълка, вкусва я,
сок по брадичката му потича.
А семките потъват в земята.
За да има следващо лято. :)