xxx
Автор: ESEN Дата: 14.02.2007 @ 04:52:46 Раздел: Любовна лирика
На А.
Една бутилка вино отлежа...
Един неписан стих завършен е.
Непламнала любов изпепеля,
а две души стоят прекършени.
И чашите са пълни със тъга
по мъртвата, немината пътека.
Отпиваме на глътки тишина
като река в душите ни потекла
Е, ще изпия старото вино,
горчивият му вкус ще ме замая.
Затворя ли очи е все едно
в стих от спомени да те извая..
А чашите в земята ще строша
поне за миг да счупя тишината.
И с още вино ще се утеша
потънала в звъна на самотата.
|
|