ХуЛите - На хората, на които толкова вярвах...

Как да повярваш,
че светът е прекрасен,
че човек е вярващ,
че не е толкоз ужасен,
когато за всяка една доброта
ти плащат със низост и клевета!

Имах любима в света,
имах приятел-мечта...
Любимата за мене нехае,
курвенски номера, той ми играе!

Когото обичах-
любовта си продаде,
който почитах-
жив ме изяде!...
Тъй става в тоз скапан живот,
тъй ти се отплащат до гроб...

Кой ли не се потруди,
вярата си аз да загубя,
че човек е венец на природата,
че приятелство стои над изгодата!

Подлец никога
в живота не съм бил,
честност всякога
с човек бих поделил...
Но честност днес не е на мода,
че на любов отговарят със злоба...!

Май колкото по- си мръсник,
по-си почитан и по-си велик!
А почтеност никой не е приел,
че подлостта е най висшата цел!

Но тъй и не мога
да съм подлец във света-
На човек вярвам за бога
и в човешката доброта...
Но определено аз съм абдал,-
че с почтеност- кой е успял?!