ХуЛите - Ако можех...

Ако можех, бих ти казала как
много мигове тежко въздишат.
Само дъх преди утрото пада слана.
И те губя, преди да те имам.
Как прикривам в нелепи усмивки,
че от липса болиш... И се мамя,
че времето празния миг ще осмисли.
А всъщност съм ничия. И сама се забравям.
Ако можех , щях да ти кажа : "Ела!...
не на сън... Просто ела . И ме имай.
Прошепни ме. Спомни ми коя съм била...
миг преди утрото с дъха си стопли ме..."