ХуЛите - В десет имах среща с нея

В десет имах среща с нея,
а от девет вече чаках -
неспокоен се разхождах
и минутите пресмятах.

В единадесет си мислех:
има още много време!
Нещо я е задържало,
но ще дойде тя при мене!

Във дванадесет, все още,
в мен надеждата бе жива:
все очаквах - не за дълго,
за минута да намине!

Във тринадесет, обаче,
легнах и умрях от мъка:
вече бях разбрал това, че
всъщност тя не ме обича!

Мъртъв съм, макар сърцето
във гърдите да си бие
и по вените ми още
може пулс да се открие!

Тъй сърце на костенурка,
непопаднало в жарта,
още дълго време бие
и разтърсва пепелта!