ХуЛите - Пашкул

Време е –

моят пашкул натежал от влакна
се пропуква отвсякъде.
Всички плетки, всеки пласт от мечти,
опит за бягство...
Всичко е част от растежа на звяра,
който изяде душата ми.
Бяла мрежа от лепкава слуз,
мокри нишки разпъвам навсякъде.
Бягство? Вън е сълзата, която
прояде лятото.
И аз – опашкулена,
малка твар оцелявам като си крия тялото
за да се върна...някога,
когато ще съм открила крилата си.