ХуЛите - Храм

Тихо е там, където се чува ехото на мисълта
странен самотен храм, без икони реликви стени,
без просяци и без свещи и кучета без олтар,
даже без публика.
Тихо е там, където звучи тишината на разума,
гадае по облаците и по синевата на изгрева
живее във храм без реликви без олтари стени,
къща за прилепи.
Тихо е на душата му, а той просто бавно умира,
плете си пуловер от спомени и вдига наздравица
в ръка стискайки няколко кестена, за здраве и
маха на чайките.
Тихо е толкова, че сълзите си чува как отекват
странно в този храм, без икони, реликви, стени
до вчера, поне кучетата го лаеха, а днес вечеря
със сянката си.

13.01.07г.