Трябва да знаеш

Автор: meiia
Дата: 13.01.2007 @ 22:23:46
Раздел: Любовна лирика


"Не, Раджа, трябва да започна от това, което съм.
Аз съм чудовищата, които населяват съня ми
и изваждат наяве
скритата моя същност."


Чеслав Милош
"Писмо"

Не ме познаваш. Не, не ме познаваш.
И пътят ми, от мъдрост до лъжа.
Змия е пътят ми, извит като змия,
Прощаваш ли ми го?! Прощаваш...
Но както вечно се прощава на земя.
А аз на мене точно искам да простиш,
че имах дни приличащи на смърт
и дни, когато бях страхлива стража.
Какво като Духът не може да е мъртъв!
Възможно, мъртва аз да съм била,
но нямах думите си. Как да ти го кажа?!
Честно, нямо беше. Болката е честна.
С челюсти издаващи безумния И глад-
от мен изтръгна всички неизвестни.
Известното е нищо, разсъблечено до ад.
И цялата любов да беше ми изсипал
в нозете като някой закопнял жених,
нямаше да мога да те видя в стихове.
Моят свят за тебе щеше да е ням и тих.
Сега ти се разказвам, тази оттогава.
И оттогава нося жадната си празнота
за любов, която цялата да ме издава
като последната утроба на света.
Разбираш ли, понякога създавах здрача
и съмвах го, защото се събуждах.
А осъзнах едва сега, че, за да знача
значи ти от мен да имаш нужда!
Не връщай в мене думите си подивели.
Не се пази от мене! Аз сама те пазя.
Нали си ден, от малкото ми бели...
Ако те превърна в нощ, ще се прегазя
подобно плевел, стрък отровно цвете.
Не ще да си простя, че съм посмяла!
Очите ми са твои, в синьото им свети,
твоето небе. За своето съм закъсняла.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=59382