Влюбеният кораб
Автор: regulus Дата: 12.01.2007 @ 21:37:07 Раздел: Любовна лирика
Пожелавам оттук бреговете ти обли.
Богове на войната сред мирно море
ме поклащат на котва ръждива злокобно -
безутешната майка на мъртво дете.
Планините ти сини ме теглят нататък
и горите ти тъмни сънувам с тъга.
Но се плаша от плиткото с пясъка гладък
под кила си! Разплисквам ръждива вода
и масло от машините в нея рисува
фанатични лилави и сини цветя,
и, затворени в трюма ми, те се вълнуват,
щом понякога легна за миг настрана...
Поругавана грубо от дълги години
и премазвана често от бърза война,
позакрепяш у себе си гордост старинна,
и честта си опазваш на всяка цена.
Запленена от моите флагове цветни
и от корпуса лъскав, от бели стъкла,
през водите ме викат тревите ти летни,
ослепяват ме твоите бързи цветя!
Пожелаваш ме сляпо, с неясна надежда,
идеалите свои открила у мен.
Любовта ти прикрита нещата подрежда
сред Аркадия тиха в живот споделен...
И не виждаш стихии, че бдят помежду ни,
че за друго ни готвят безстрастни звезди!..
Отдалече раздвижваш невидими струни -
на сърцето ми в дъното рият бразди
непознати копнежи!.. Но моята ласка
опосредстват оръдия с грозни дула -
от фрегатата бойна, под празнична маска,
над горите ти нежно полъхва смъртта!..
В океани от сладост години се люшвах -
разводнени сиропи на блудкав компот.
До съмнителни пристани нощем се сгушвах
(и изчезваше често секретният код!).
По страните ми драскаха стихове скверни
и крадяха излъскани дребни неща,
боядисаха корпуса в краски модерни,
и посяха в дулата ми мъртви цветя...
И така, след години разлюбих морето -
непонятно капризна, студена вода.
Закопнях за тревистите меки полета
и се влюбих в крайбрежната твоя гора!
Засънувах как пясъкът бял ме целува
и цветята ти полски разтварят лица
под витлата ръждиви! Как шумно лудуват
и по палуби тропат немирни деца...
Между нас се простират физични закони.
Нежността ми наднича от празна лула.
И ме дърпа морето, а после ме гони,
и ме вика брегът ти, но стърже кила...
Отчаяние всеки копнеж изтърбушва,
любовта невъзможна отвътре яде.
На ръждивата котва животът се люшва -
полудяваща майка на мъртво дете.
|
|