ХуЛите - Двадесет и девети май

Ботевата чета слиза -
ей го Козлодуй!
Ветре, отвори байрака!
Ботев, рог надуй!

Гледай майска и зелена
българска земя!
Кръв поели, избуели
сребърни нивя.

Прецъфтелите череши
ронят мъртав цвят.
Идва плодородно лято -
туй е щедър знак.

Радвайте се - няма още
кръвожаден враг!
Нож не е забил в гърбът ви
родният ви брат!

Не сте чули: "- Не, не щеме
в боеве да мрем!
По-добре е да сме живи,
пък макар в ярем!

Турци нашите сестрици
нека безчестят.
След това ще ги омъжим,
челяд ще родят.

Вий вървете, ний не щеме
в боеве да мрем!
И, за да се отървеме,
ще ви предадем...!"

Ботев, братко, още спорят
кой те е убил!
Аз го казах, въпреки че
много ме боли!