Избъзикването

Автор: radi_radev19441944
Дата: 05.12.2006 @ 20:29:01
Раздел: Разкази


гротески




“ Нека Вуте да е по- зле”.
/бисер от българските народни премъдрости/

Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда , сякаш не е б.г. вилен имот , а някаква непристъпна крепост от ранновизантийската епоха. Имаше дори и бойници. Преди още да е вдигнал замъка , обработи терена и зася с декоративна трева от тези дето използуват по стадионите и започна редовно да я стриже с косачката.
Няма чушки , няма домати , няма зеле. Трева. По алеите засади лозници и аронии , но не плододаващи , а пак някакви декоративни , дето за нищо не стават , освен за сянка , а след като вдигна замъка го обгради с лехи от цветя.
Ами това му трябва на човека – цветя и сянка. Няколко гаража допълваха интериора , а от тях влизаха и излизаха мерцедеси и беемвета.
Работата ми се изясни моментално. Това копеле е фрашкано с пари – явно крадени , явно от търговия с наркотици, невърнати кредити или източване на ДДС , а за камуфлаж се представя с някаква софтуерна фирма и един почти неработещ хотел , чиито гости се състоят предимно от собствения му антураж.
Класическа формула за пране на пари. Това е то господин Л.
Имаше , разбира се , някакви наследства , някакви задгранични приходи от софтуерни компании- бил компютърен гений- май доста станаха тези от категорията на Бил Гейтс; кой го знае още какво има , но аз твърде се съмнявам . Той не оре , не копае , не гледа добитък като нормалните хора , няма железарски цех , няма колбасарски цех , няма пункт за изкупуване на скраб , няма винарска изба , няма бингозали и хотели край морето , а пак е богат. Следователно краде.
Това , че краде не ме интересува ; притеснява ме обстоятелството , че явно го прави по- добре от мене. Което е изнервящо.
Аз не мога да се похвалям със същите постижения. Дворът ми е два пъти по- малък , а къщата – също така два пъти по- малка. За разлика от неговия , моят двор е пълен със зеленчуци, мазето ми е оборудвано с рафтове за буркани ; там се мъдрят всевъзможни туршии и компоти , а също така приготвил съм две бъчви с вино и едно с ракия. Имам само два леки автомобила – един опел и един джип за ходене по къра. Опелът стои в гаража , а джипът – отвън. Имам също така и един руски камион за транспортиране на стоката по складовете.
Не се занимавам с компютри и интернет . Не ходя по разни заведения и културни мероприятия. Не правя благотворителни събрания.
Лани жена ми ме напусна , защото съм бил прозаичен. Така се изрази – прозаичен. Не съм я водел на концерти , на изложби , на поетични рецитали ... Майната му – то само това ми липсва – да хукна по рецитали. И се подветри по някакъв художник , който не бил прозаичен . Създавал и културна атмосвера , водел я сред интелектуалци , направил и портрети в различни пози. Ами там и е мястото. Нека си ги гледа портретите . Стана дори по- добре , защото тя само харчеше и хич не ме питаше как се изкарват парите. Халал да и са портретите.
Как се изкарват парите ли? С бачкане. Може на светло , може и на тъмно. Бачкане.
Всичко си правя сам. Като всеки средностатистически българин , аз съм енциклопедист и специалист по всичко. Да изреждам ли?
Умея да отглеждам зеленчуци и овошки - копаене , поливане, пръскане, съхранение и пласмент. Умея да поправям покриви и да чистя комини , да наредя тухли и да замажа. Мога да налепя тапети и да монтирам дограма. Мога да ти отремонтирам телевизора и автомобила. Мога да ти прекарам ел. инсталация. Мога да ти ремонтирам чешмите и бойлера , както и климатик, хладилник , всякаква бяла и черна техника. Аз съм стругар, шлосер, монтьор, заварчик , часовникар и всякакъв. Мога да ти пробия сондаж в двора и да ти изкарам подпочвена вода. Мога да ти направя вино, да ти сваря ракия , да ти сготвя манджа. Всичко мога .
Но най- съм добър в далаверата.
Аз съм такъв търговец , че ако изкарам на хайванпазара три прасета , мога да продам четири и да се завърна с пет. Нощем, спейки , аз мисля как от един лев да направя два. И ме е яд , че онзи не ги умее тези работи , а печели повече. Как го прави нямам представа . Седейки пред компютъра ли , пишейки програми ли? Майната му . Все повече се ядосвам . Не е възможно да е по- умен от мен . Няма такъв…
Мислех да му напръскам тревата с раундъп, но е трудно. Оградата е висока и вятърът като завърти , го връща обратно към моята градина, а освен това явно ще проличи , че това е моя работа. Не ми се ще да си имам разправии с прокурора , а още по- малко- с онези дебеловратите.
Измислих нещо друго. Като духне вятър нататък , аз вземам с шепи пухчета от семе на паламида и ги разпилявам. Вятърът ги понася и право в неговата градина. Нищо , че и в моята падат малко , но повечето отиват там. Радостно ми е като гледам как след известно време паламидите са избуяли между цветята и декоративната трева. Ха, ха , ха. Целият антураж се втурва да плеви.
Има той някакви породисти кучки – добермани , далматинки , авгански хрътки ; само ги разкарва из градината и им приказва нежно като на любовници. Нощем вият в кучкарника- не ми дават да спя. Абе що не ви таковам мамата? Чаках да се разгони някоя и пуснах един мръсен уличен помияр-пълен с бълхи-отдолу под вратата.Той си вършеше съвестно работата , докато накрая една ревнива доберманка не скъсала нашийника, подгонила го и го направила на дреб ; на другия ден събираха кокали и кожи от него- пръснати по двора. Въпреки това след известно време , започнаха да се раждат някакви кретеноиди- мелези от неизвестна порода- неговите отрочета , които ме караха да лудея от смях.
- Комшу , ще ми запазиш ли едно от този дамазлък?- злорадствувам аз.
Онзи ме поглежда мрачно и нищо не казва. Не ми обръща внимание. Така ли?
О-о – аз мога и повече. Разхвърлих пред вратата му пирони. Сабахлен рано, рано мерцедесът се потътри по джанти. Прехвърлих оттатък плъхове , змии, къртици , слепи кучета. Намазах корубата на една водна костенурка с някакъв инсектецид и я пуснах. Тя се отправи директно към басейна с декоративните рибки. Пуснах обяви в местния вестник , че в замъка се правят процедури по изглаждане на бръчки , опъване на кожи , тестове за потентност , безболезнени дефлорации и пр. На следващия ден пред входа имаше тълпи от мераклии и мераклийки . Напливът за разкрасяване се превърна в тест за обществена гълфотия . Онзи ревеше от гняв.Паднах от смях.Монтирах на тавана един УКВ – заглушител с голям диапазон,за да не могат да хванат нито радиопредаване , нито телевизионен сигнал. Дори мобифоните им оглушаха и се чуваше само свистене и хъркане. Голям майтап . Ангажирах един приятел – спец по компютърните вируси и срещу една почерпка ежедневно му пращаше по електронната поща специално изготвени програмки , от които компютрите му млъкваха и онемяваха. Съчинявах анонимни доноси , през ден му изпращах на гости данъчни ревизори , пращах хората му за зелен хайвер с фалшиви съобщения.
И ако ме попитат защо го правя, ще отговоря веднага : “Не знам . Просто за кеф. Защо трябва той да е по – добре?”
Нощем , когато завият кучките , включвах един мощен усилвател с чалга , оставях отворен прозореца и отивах да спя някъде другаде. Накрая ми отрязаха кабела за тока.
Но най-ме беше яд , когато му идваха на гости разни дългобедрести особи . Те не бяха от тук от там , а жени от сой- стройни, красиви , гримирани като Холейвудски звезди. Разни манекенки от модни къщи , актриси , миски и какви ли не щеш. Идваха късно вечер и си отиваха късно на другия ден. Появата им се индикираше от тихия шум на мерцедеса и и въсторжения лай на кучките.
Особено ми хареса една пищна блондинка, която изглежда не бързаше да си ходи. Аз общо взето съм черен и си падам по блондинките . Но тази беше шашваща . Откакто жена ми ме напусна не бях имал друга , освен онази гърчава вдовица от вилната зона , която идваше понякога да ми помага в домакинството , а освен това вършеше и някои по- специфични услуги.. Ами и тя душа носи заваллията. Но накрая взе да ми омръзва и се чудех как да я махна от главата си , ама като знаех другите какви са ненаситни кучки , все отлагах. Само като си помисля , че ще се наложи да купувам тоалети , бижута, козметики направо се изприщвам. Те друго не знаят , освен тоалети и бижута.
И културни развлечения –“ виж ме колко съм интелигентна” . Айде холан!
Зная колко са интелигентни. Докато завъртят главата на някой перко и започнат методично да го доят. Докато онзи накрая фалира или предаде богу дух.
Но тази беше изумителна . Кошмарно парче.
През деня , когато другите изчезваха някъде по предназначение , тя оставаше сама в голямата къща и излизаше навън из градината или край басейна да прави слънчеви бани. Отначало се пускаше по монокини , а после хвърляше и монокините. Виждах я единствено от едно прозорче от таванските помещения на моята къща и висях там с часове като олигофрен в онази жега на тавана , докато накрая и омръзне да се пече и се прибере в къщата. Най- напред беше снежнобяла , но след една седмица стана като препечена филийка . Бих я намазал цялата с масло и комфитюр и бих я олизал от горе до долу. Не знам дали подозираше присъствието ми зад таванското прозорче. Отначало мислех , че не , но после май , че да. Веднъж съвсем откровено , както беше гола, се вгледа в прозорчето , усмихна се и ми се изплези. Явно , че е разбрала. Още същия следобед я видях да разкарва една от далматинките по улицата и веднага се хвърлих в настъпление. Сега е моментът . Време е да му отнема гаджето на този компютърен плъх. Господин Л. Веднага изведох моя каракачанец , който държах вързан на верандата и го пуснах след далматинката. Кучешкото ухажване не продължи много . Хайваните бързо се разбраха на своя кучешки език и хукнаха заедно по поляната . Че то хич не било трудно. Реших да действувам по същия начин.
- Виж какво- рекох и – кучетата вече се разбраха и знаят какво искат. Не мислиш ли , че и ние , като достатъчно интелигентни божи създания , можем да го направим не по- зле от тях?
- Мисля , че вече сме го направили- усмихна се тя с една лъчезарна усмивка , от която краката ми омекнаха , за разлика от нещо друго , което започна да демонстрира самонадеяност.
Този диалог беше достатъчен . Пуснахме кучетата в двора и отидохме в моята къща .Работата не търпеше отлагане . Беше много спешна работа , а тя все се усмихваше. Разкошна жена.
- Знаеш ли , най- много ми хареса това у тебе , че не ме покани на кафе. До сега всички ме канят на кафе и нито един не каза: “ ела да правим секс”. Някои твърдят , че било по - етично , но аз го намирам за лицемерно . В края на краищата целта е винаги една и съща.
- Една и съща е – потвърдих аз- а освен това не обичам кафе . Бих пийнал ракия или бира , но след после…
Това откровение я развесели още повече . Веднага започна да се разсъблича.
Известно време след процедурата , аз бях трупясал и заспах. Няколко пъти се събуждах и отнова заспивах. Направи ми впечатление , че не изпитвам характерната досада след всеки акт, когато бързаш да се оттървеш от партньорката си . Напротив – имах нуждата и желанието да я задържа повече при себе си. Искрено злорадствувах заради онзи копелдак ; друго не зная дали мога да му отнема , но любовницата му отнех- поне една от тях – най –хубавата и няма да му я върна по никой начин . Тя също нямаше нищо против – намерението и беше съвсем явно и недвусмислено.Явно онзи не и стигаше и аз бях много по- добър поне в това отношение. Тази констатация ме изпълваше със задоволство.
Тя окончателно остана при мен и когато онзи хукна да я търси , направо заяви , че е харесала мен и толкова. Заряза го без да и трепне окото. Той само клепаше и подсмърчаше . Имаше вид на ритнато куче.
Душата ми пееше.
Много скоро след това установих , че не мога без нея.
Тази жена , освен , че е много хубава , се оказа и голяма къщовница. Просто не можех да повярвам . За няколко дена къщата ми светна. Всичко бе почистено , подредено , преоборудвано. Беше и много лъчезарна . Непрекъснато чуруликаше нещо и ме занимаваше с измислиците си . Като че излъчваше топлина. Ставаше ми все по- необходима. Когато излезнеше някъде за малко – за покупки или нещо друго , ми ставаше чоглаво и тръгвах да я търся .
Накрая реших , че за да не я загубя , трябва да се оженя за нея. Предложих и и тя веднага прие без възражения . Разсмя се и ме разцелува . Много е любвеобвилна. Няколко дена по- късно подписахме в брачното и след тържеството заминахме десетина дена на екскурзия по Черноморието . Толкова беше меденият ни месец – десет дена. Повече не можех да си позволя. Решихме , че ще има още , но по- нататък. Когато се върнахме , веднага се залових с бизнеса си , а тя – на първо време -с домакинството , след което възнамеряваше да открие модна централа. Изумителва жена.
Идилията продължи няколко дена.
Но една вечер като се прибрах , нея я нямаше. Отначало помислих, че е отишла до магазина , после , че е някъде из града и накрая установих, че изобщо я няма. Телефонът и не отговаряше и след малко го открих захвърлен отвън на пътеката . Това ме обърка . Открих също така , че в паметта му фигурира единствено моят номер. Озадачаващо.Тръгнах да я търся със свито сърце. Какво ли е станало?.. Другото , което ме озадачи беше , че замъкът отсреща е тъмен .Това не беше обичайно;замъкът винаги ,по всяко време на нощта свети . Но сега е тъмен. Няма никой . Комшиите бяха изчезнали . Дори кучетата липсваха. Не можех да си го обясня . За първи път ми се стори , че чувствувам дискомфорт от отсъствието им. Много странна работа.
Обадих се в полицията и питах за нея, но там нищо не знаеха ; те кога ли пък са знаели нещо… Успокоиха ме и казаха , че вероятно е отишла на кино. Да , ама не. В днешно време кой ти ходи на кино при толкова телевизионни програми. Цяла вечер обикалях като глуха кучка из махалата да я търся . Няма и няма… Чак на сутринта – съвсем капнал съм задрямал за около час. Когато се събудих , изненадите следваха една след друга .
Отначало пред замъка спряха две луксозни возила и от там се изсипаха някакви типове с дебели вратове и бръснати глави. Попитах какво става тук , но те ме погледнаха като извънземно и не ми обърнаха внимание. Единственото , което разбрах е , че замъкът има нови собственици .
Малко по- късно дофтасаха и други лимузини и спряха пред моята къща . Пак бръснати глави и пак дебели вратове. Това пък за какво?
- Господин Р ?
- Да , аз съм – отговарям като автомат.
Тъпото копеле ме фиксира продължително.
- Ти още ли не си се изнесъл , приятелю ? Ще трябва да побързаш ; след малко пристига шефът.
- Чакайте , но как така ?!
Шашването ми продължава и се превръща в шок.
- Какво има да се чудиш ? Продали сте имота , ще трябва да го освободите.
- Какво, какво!?..
Хванах се за главата.
- Аз… продал !? ...Какво съм продал ? Аз нищо не съм продавал…
- Съпругата ти го е направила – намеси се друг дебеловратест- Ето документите , парафите – твоят също фигурира , нотариален акт за собственост и т.н.
Побърках се.
- Но аз , но аз… Какъв нотариален акт? Какъв мой параф? Къде е тя?
Запелтечих и чеенето ми се вдърви. Спомням си , че единственият нотариален документ, който бях подписвал наскоро е за продажба на един змиярник горе на баира , защото някакъв сбърканяк искаше да го купи. Как е станало?
- Къде е тя, къде е ? – повтарям като изкукуригал.
- Че ти хич нищо ли не знаеш , цял свят коментира? Ама че сбърканяк! Замина за Рио със съдужника си от фирмата - господин Л.


Р.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=57996