ХуЛите - Феята и войникът (4) - превод от Рене Баржавел

(продължение)
Един ден, след края на въздушната тревога, видя да се образува опашка пред прозорчето на някаква изба.
Съдържателката на млекарницата, облечена в броня, раздаваше срещу купони по дванадесет грама грес произведен от кремък. Феята не издържа повече. Напълни една кошница с парчета тухли, превърна ги в хлябове с масло и започна да ги раздава.
- Масло ли? Какво е това? - попита някаква жена.
- Пак някакъв заместител.
- Не знаят какъв боклук още да измислят.
- Хубаво е. Опитайте го. - тихо каза Пивет със сълзи на очите.
- Откъде си взела това?
- Дайте ми два! Дайте ми три хляба!
- Крадла!
- Черен пазар!
- Ей, предимство! Имам предимство!
- Това не е вярно, аз я познавам. Тази не е бременна, носи възглавница под полата си. Не й давайте. Винаги давате на едни и същи.
- Ако не искаш да ми дадеш два хляба, сама ще си ги взема.
- Селяндурка!
- Мошеничка!
За миг Пивет бе повалена, съблечена, стъпкана, смазана от тълпата гладни, които завистливо и злобно присвиваха устни, и оголваха жълтите си зъби. Някакво дребно старче, с добре закърпени дрехи, я удари на чадъра си и я уби. За щастие феята беше успяла да се измъкне от тленното си тяло, което под краката на разярените хора бе само една нищо и никаква дрипа, един смачкан вестник, три сухи листа.
Тя изрази почитта си към мъдростта на Всемогъщия, който беше позволил да прогонят феите от Земята. Нямаше вече място за тях в този ад. Черната магия на лабораториите беше заместила тяхната синя магия. Учените превръщаха разцъфналото дърво в барут за артилерийското оръдие.
Изпита горещо желание да се върне в Рая. За тази цел трябваше да си намери мъж.
(следва)