ХуЛите - Небесен джоб със жерави и думи

Когато гранично е небето -
аленее
и алчно тъпче
в облачни джобове
желани, късни жерави

измежду тъжните останки залезна жарава.

Когато умореното море
самотно, вяло
пролайва,
завърта
бялата,
угаснала опашка
и в нозете на зима поляга.

Когато са се върнали на пясъчни коне
онези всичките
безгрижни,
червенокоси ветрове,
а аз (отново)
никъде не заминавам.

Тогава думите единствено са тези,
които
(за кой ли път)
тъй светло,
благородно
ме спасяват.