ХуЛите - Не ме е страх, че всичко отминава

Не ме е страх, че всичко отминава.
Не е беда, че свършва пролетта -

след нея идва лято на света!

А лятото когато си отива -
след него идва есента красива!

Каква ли есен е сега
край Малко Търново!

Каква ли ще е Странджа - пременена,
с горичките във жълтото на клена,

с червеното на крушовите листи,
с огнищата на трепетликите златисти...!

И как се движат сивите мъгли!
И ситен маргарит - дъждец - вали...!

Навсякъде е златна есента,
но тъй като от Хасково е тя,
там вероятно е и най-красива!

Навсякъде - отрупана със плод,
и сипе семена - за нов живот!

Не ме е страх, че есента минава,
и че след нея идва люта зима -
след зимите отново пролет има!

Какво от туй, че детството минава -
нали след него младостта настава!

Какво от туй, че свършва младостта -
след нея ще настъпи зрелостта.

И старостта пак радости си има.
И който е до старост доживял -
той всичко във живота е познал!

А в някой хубав ден на старостта,
ни взема до сърцето си смъртта,

във черен креп душата ни обвива,
със биле чудодейно я опива,

и след това, през космоса безкраен,
отнася ни във свят, до днес незнаен!