ХуЛите - Шепотът на светлосенките

От дъха на бели лалета и гълъбов пух
капчици кристално мастило замесва
и с котешка опашка по оризов пергамент
Диамантената сянка на светлината
шепота си отзографисва:
В неспирните ми вселенски пируети
нестинарската жарава на пустотата
прониква през звездните ми пантофки
и изпепеляваща тъма припълзява
през присвитите пръсти на нозете.
До фениксова песен.
Само със златописна икона с ликовете
на вселенските първовлюбени в ръце
опазвам невинната си дъгоигривост от
лукавите траперски капани на измамите,
а джуджето на моята доверчивост има
великанска мощ и сила.
С Повелителя на полусенките сме вречени
на вечен флирт, сбираме в несемеен албум
откраднати от пещерата на Нищото образи,
валсуваме по палитрата на отвъдвремието
без грижа за перспектива, композиция и стил.
В шеметен неосимволизъм.
Имам, естествено, своя фантасмична мечта:
да ме залюби потомък на Орфей и от сянка
да ме превърне в ... лира на сияйността ...
И няма да е нужно мастило, за да се разбира
шепотът на светлосенките ...