ХуЛите - Късна любов

Тихата стаичка в шумния град
тихо вратата отвори.
Препускаше времето - няма назад! -
късна любов проговори.

Вихрени кончета газят кръвта,
блясва в очите светулка.
И Млечният път, извит на дъга,
разплака небето-цигулка.

Лукаво луната намигна в нощта,
сякаш в сърцето надникна.
Съзвездия златни тя там разпиля,
страст непокорна поникна.

Смълчаната стаичка в тихия град,
тихо вратата отвори.
Вятър, понесен в есенен бяг,
грабна шепота...
Там да съм, дето ще го повтори!