ХуЛите - Не бихте повярвали, но понякога вали и под чадъра ми

Трябваше да се спра
само една минута преди вчера,
преди да се превърна в съня си
в замръзнал кит глътнал вселената.
Преди да ме корумпират
онези четири облака
топящи се точно под слънцето.

Тогава биха имали смисъл
приведените беседки,
закачулените хора,
книгата, заспала върху пейката
и аз - с развети коси като платна на Венера,
есен, татуирана върху лицето
и две скоби от бръчки,
съдържащи усмивката.