ХуЛите - Вяра, Надежда, Любов

За дните рождени нехая,
години не ща да празнувам!
Аз, колко остава не зная,
със вятъра в ритъм танцувам.

На времето златната сладост
до устни с възторг доближавам,
и пия на глътчици радост,
а мъка далеч изоставям!

Защо ли е всичко, и как ли
е съдено днес да ме има?
Какво ли остава и пак ли
е истина недостижима?

Но нека да имаме ВЯРА,
че смисъл изпълва ни дните,
НАДЕЖДА - свещта не догаря,
ЛЮБОВ щом изпълва мечтите.

И тъй, до когато ни има -
отреденото ще се случи.
и как да се стоплим самите
с усмивка мигът ни научи !