ХуЛите - Черницата

Покрай мене прелетяха
ято волни птици.
И в едно дърво се свряха -
да кълват черници.

Свърнах коня си след тях,
за да ги догоня!
И до ствола му се спрях -
под могъщи клони.

За дърветата не знам -
имат ли царица?
Ако "Да!", - това е тя,
ето таз черница!

Стволът й е два обхвата,
корените - във земята,
а върхът й - в небесата!

Преди век дедите тук
са я посадили!
Смукала е от земята
сокове и сили!

Брулили са ветрове
мощната корона.
Мокрили са дъждове
белите й клони!

Круши, кестени край пътя -
цигани ги изгориха.
И в горичката липите -
ни една не пощадиха!

Но пред този ствол огромен
брадвите им са се спрели.
С този ствол да се преборят
явно те не са посмели!

Тя сред нивата стои
светла и могъща!
Сякаш над живота бди
като майка съща!

С милиони плодове,
пълни със наслада!
От листата й струи
свежест и прохлада!

Някога, като умра,
сам къде ще съм - не зная,
Ала на това дърво
мястото му е във рая!