ХуЛите - Пладнешки обир

Беше наситено, силно наситено
с усет, емоции, трепети.
Пиехме жадно мига, ненаситно,
и светехме ярко, и светехме.
Случките някак по ред ни се случваха -
бързо и шеметно, бясно.
(Не беше планирано, така че с сюжета
никой не беше на ясно.)
Беше изгарящо, пламенно, чувствено.
Беше подобно стихия.
Нямахме време да мислим, естествено.
Дишахме... на магия.
Беше молебен, съдба, благослов.
Изразходени - всички пешки.

Мен ако питате - не беше любов,
беше си... обир пладнешки!