ХуЛите - Колибарски гробове

По била и по чукари,
в равното - над някой път,
бедни хора - колибари -
във гробовете лежат.

Може би немОщен старец.
Може някой момък млад.
Може би дете-сираче
е починало от глад.

Или - рожба не видяла -
във студената земя
тук - при раждане умряла,
е погребана жена!

Недокоснат от прогреса
каменист планински кът.
Ни учител, нито лекар
е намирал тука път.

И дори - в земята черна
изкопали плитък гроб,
колкото и суеверни,
ги погребвали без поп.

След това - за да изтлеят
и за да почиват в мир,
дрехите им "да опеят"
пращали са в манастир.

Всичко е било отдавна.
Никой вече не тъжи
и едва ли някой помни
кой в гробовете лежи.

Но след толкова години,
лете в жарките лъчи,
минеш ли оттам, окото
мястото ще различи:

с камъни е заградено,
по които мъх пълзи,
и тревата - по-зелена -
от пролетите сълзи!