Етюд

Автор: hudojnika
Дата: 05.08.2006 @ 12:50:26
Раздел: Разкази


Прозорецът държи на дистанция синьо-бялата зима и захлупеното и небе. Камината се е увлякла и разсъблича всичко наоколо. Изотдолу сънливото халище се прави лениво, че не вижда и не чува:
- Искаш ли круша?
- Искам круша!
- Белена или небелена?
- Искам Круша!
Крушата с размер и форма на Попска круша, не е Попска круша; а си е добре гледана Зимна круша през февруари. Достигнала най-зрялата си зрялост,
най-сладостната си сладост, нещо като трийсет годишна добре гледана булка...
С тия заоблени рамене и талия... огромна сочна задница, е точно копие на тракийска оброчна керамична богиня на плодородието. Слънцето я е дарило с всички възможни нюанси на късната и топла есен: плътна, хроматична, тъмно-златна охра, топло обагрена в розово по интимните прегъвки и венерини хълмове; до кафяво и умбра в нежните бенки - нещо като кончов на тексаски ботуш, дълго и гальовно контактувал `о разни хълбоци...
Крушата се стопи в устата, остана вкусът на нещо кадифено, източно или нещо, някъде, с плаж и пръхкави красавици. Нещо много сладостно и с аромата на... трийсет, е хайде - трийсет и пет годишна, Добре гледана булка...
- Да ги нямаме такива-онакива...
- Какви такива-онакива?
- Разни трийсет годишни, кадифени сладострастници...
- Трийсет и пет годишна!
- Тия пет, пък, откъде ги измисли?
- Трийсет и пет годишна, Добре гледана булка!
- Няма ли да ти приседне?
- Нали има кафе!
- Как го искаш?
- С петдесет и пет годишна Много добре гледана булка!
- Преди или след...
- ВИНАГИ!
Черният котак, като някоя росомаха, пори снега по диагонала на прозореца.

Велимир Петров

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=51979