Тя

Автор: Amar
Дата: 31.07.2006 @ 13:20:00
Раздел: Разкази


Той остана на перона, взрян след отминаващия влак, и тракането, което го оглушаваше и монотонно отнемаше мислите му.
И нея.

Остана сам сред тълпата изпращачи, които махаха с шапките си, а той беше забравил да вземе своята. Нямаше дори с какво да я изпрати.

Не тя си отиваше. Цял един свят си отиде.

И когато се стопи и последната точка в зеницата му, когато отекна и последният звук, той закрачи бавно обратно, а път вече нямаше.

Вървеше по онези улици, по които тя вече не беше, но усещаше още уханието на парфюма й. Сякаш ако протегнеше ръка, щеше да я докосне. Да прошепне отново в ухото й да побърза, защото ще изпусне влака. Той я бе подтикнал да бързат. Да беше го изпуснала! Защо сам я бе отнел от себе си?

Беше просто ваканция. Случайна среща, запознанство, няколко мили думи на плажа, а после и разходка по горещия пясък, и после вечеря край вълните и къпане преди зората... и така дните неусетно се изнизаха.

Беше дошла сама.
А си отиваше, взела сърцето му. И всичкото...

Повече нямаше да я види. Никога, никога, никога... Думите безвъзвратно ехтяха в главата му и го ограбваха, а градът ставаше все по-празен. И ненужен.

Да я бе нямал завинаги, вместо да я има за кратко...

И той продължи да върви сам, под лунната светлина, изгубила смисъл... в дългата, безкрайна нощ. Опустяла... като душата му.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=51743