ХуЛите - Когато...

Когато се събудиш, ще ме няма,
ще си отида тъй, както и дойдох -
с охлузени мечти за двама
и дрипави надежди за любов.
С прошарени коси от търсене,
с одраскани нозе от падане,
с очакване за златно утро,
в което се обича. И остава.
Ще бъда същата, непроменена,
в очите пламъка ще задържа.
И глупавото си сърце ще взема
и някой ден отново ще го подаря.
Смехът ми ще е пак камбанен,
очите ми - зелени листопади,
ръцете ми - загубени пристанища,
косите - ненамерени корали.
Когато се събудиш, ще съм спомен,
ще бъда само звук китарен и тъга...
на струни, плакали от болка,
за нечия недоизпята тишина.