Отвъдно очакване или епистоларно с красавеца Смърт

Автор: ufff
Дата: 15.07.2006 @ 22:14:27
Раздел: Любовна лирика


Този годеник често ми пише:

-Побързай, любима, отмина годината,
приготвил съм птици за срещата!

-Почакай, чаровнико, стана авария,
влязох в платното, насрещното...

-Не мога да чакам, обет си ми дала
да дойдеш, когато си смела.

-Ще дойда, разбира се, иска ли питане,
но...тъкмо си пия коктейла.

-Е, вече изминаха двайсет години,
не си ли допи питието?!

-Да, всичко изпих си и хапчето даже,
забравих...лимон за сърцето.

-Сега пък какво ти се случи, любима?
Сто пъти те търсих през зимата.

-Пуловер плетях ти, но нишките гниеха,
подсилвах ги с нова коприна...

-Хей, идваш ли? Лодка направих-
за двамата; чака в лагуната сънна.

-Спях и не чух. Сънувах Ирландия.
Там риж северняк ме целуна.

-Сонет ти написах, отрова ти пратих,-
създадох нов вид мухоморка.

-Не могааа! В момента прелиствам си Селинджър,
Багряна, СервАнтес и Лорка:
важно е, трябва да зная със сигурност
това ли е точната лодка.

-Горя в нетърпение, пратих ти облаци,
белязах ти пътя със знаци...

- Да, за пътя тренирам, ловувам лавини
с примамка от щипки на раци.
Ще дойда, любими, след хиляда години,
когато земята ми трап е,
щом мина през всички сюжети нелепи
с любов ще танцувам из твоите шепи,
но сега...с теб не ми се играе.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=50982