ХуЛите - Жълт лист върху синя страница

Зад рехавите мигли на здрача,
край рохките мигове лято
тръпчивите стъпки
за връщане
чакат да ги обуе някой
под
букви посипани.

Дърветата всякога са приятели.
Плачат в края на лятото.
Жълто.

Трапчинките на реката,
която е хванала вятър
за мократа грива
се свиват.

Изстиват гласовете на земята
изпадат изсушени -
смокини в джобовете на
овехтял смокинг.

Подир жълтите сълзи пълзи змийската сянка на зима.
Гнезди по комините.
Синьо.