ХуЛите - костилки по корицата

продължавам с опитите
да намеря мястото си в света
както на дивана в 8 сутринта -
там съм с рошава коса, очи пълни със сънища
и синя рокля като градина,
държа въображаем химикал и въображаеми листи
за да запиша последната смислена фраза за деня
преди да е задухал средиземноморския вятър
между острите листа на розмарина.
оставям когато си поискам костилка от череша
върху корицата на току-що купена книга,
паля цигара и пуша докато ме заболят дробовете
и си мисля
че светът не е място където
да угасиш цигарата си например
нали