ХуЛите - Пишем, за да живеем във вятъра

Чувам как градският елф
влачи душите на мъртвите
и ги погребва в един ръждясал тиган.
Чувам как се моля на дъщеря си
да не докосва онези камелии.
И така, на светлинни години разстояние от небето,
прибрано в някой ъгъл от моето тяло
или моя поглед,
се питам дали и самата поезия
трябва да бъде докосвана.
Дали пишем
само за да живеем във вятъра,
така, както са ни учили.