ХуЛите - Без думи

Препъвах се по стръмните пътеки,
изгубвах се във тайнствени гори,
в които мамещи миражи светят
и заличават твоите следи.
А ти катереше за мен дървета,
от всеки клон събираше по лист,
за да прикриеш всяка моя грешка
и всяка рана,от която те боли.
Изтръгваше ми тихо всяка чаша
и пиеше отрова вместо мен
и никога,за миг не се уплаши,
и вярваше в спасителния ден.
В очите ми разстрелваше заблуди,
танцуващи над образа ти в тях
и като плачещ вятър ме събуди
от сънища,които не разбрах.
Ще бъдеш с мен,или ще си отидеш,
-достатъчно си силен да решиш.
Дали край мене уморено ще отминеш,
или ще ме прегърнеш и простиш.