ХуЛите - Внучетата на Гаврош

Ти целият от злоба си скован
о, шумен и разблуден град голям,
напразно бляскат кръчми, ресторанти,
напразно свирят диви оркестранти.

Че всяка вечер спят на гарата,
в устата пари им цигарата.
те - внучетата на Гаврош,
живеещи в света ни лош.

Съдбата пак ги е излъгала,
със шапки просят там, на ъгъла.
Нима са минали години
от тези бляскави витрини,
които дядо им Гаврош
е гледал, в джоба си без грош.

Но тръгват си пак боси, голи,
на гръб понесли своите неволи,
с въздишките си плахи на уста,
във празничната градска суета,
отново тук, след толкова лета.

Кажи ми ти , о шумен град голям
целият от злоба тъй скован:
"Защо когато братчетата на Гаврош умрат
на тяхно място други пак растат" ?!