ХуЛите - Когато

Когато денят ми отлита
и тих ме прегръща съня,
когато във мислите скришом
нахлува прозрачна тъга,

когато клепачи притварям,
пропита от морния ден
и като загадка отварям
заключен, забравен проблем,

тогава в просъница чувам,
и тръпна от порива нов:
отново да бъда щастлива,
да бъда и сън, и любов.

От мене денят да изгрява,
да чувам родилния вик.
Животът ми да не изтлява,
да имам щастливия миг.

И пътят да бъде безкраен
и целият смях и мечти!
И някъде там, най-накрая
красива луна да блести!