ХуЛите - Цъ, ни фаща!

Туй старата либоф... ръжда ни фаща!
Кату тиган на кръгла мéсичина грей...
Ни бя либоф, ни бя ни чуду нашту
и ощи кат си сповня свят ми са люлей..

Да кайш съм проста, мъш дан съм видяла,
чи са прихласвам тъй у ляву, а пък то...
Щурец ли ма ухапа, ко съм пулудяла,
чи пуглидни ма кък трипера кат листо!

Ей ся да мини да истропа на дуваря,
да кай: "Калино, де си ма, жина!?"
Припадам одма! Чи кат са стуваря
ку н'са притрепа, да са путруша...

Ши доди, шма пудигни нежну-нежну,
ши кажи: "Въх, Калино, ко напрай!?
Ми де въриш!? Манинку са углеждай!
Си нявгиш ногу заблихосана*, ши знайш...

Пък яз ши са пудхилвам тъйцък глупувату,
ши викам сал "Ъхъ.." , ма колкут' дан мълча,
ши цвъркат пуд забрадка фтички, ши е ляту...
И кват съм бяла патка, кат разпера ини крила...

Чи кат зафръчами кумплектну у либови,
ши стани дармадан ду седумуту нибе...
Цъ, ни ръждясва, бе! Кат чисту нова й!
Лъщи на мéсичин'та, начи, треска ма трисе!

...............
заблихосана* - са има у придвид тешка форма на класически заплес :)))