Под шапитото

Автор: pc_indi
Дата: 12.05.2006 @ 23:33:41
Раздел: Поезия


Живота е като пъстър,скъпо платен цирк,
с ловки трикове и двусмислен език
и всеки играе някаква роля,
и почти всеки - съвсем доброволно.
Една от най-важните,е тази на зрителите,
които не са само зяпачи и на цирка любители,
а дават смисъл на представлението,
като си плащат съвестно за забавлението
да видят нещо различно и интересно
- различно от техните лични пиеси.
Встрани от яркия кръг на прожектора,
те са като арбитри,като инспектори,
които шумно и безпощадно освиркват,
или гръмко и възторжено аплодират.
За актьорите,зрителите са от голямо значение,
но и зрителите няма да минат без представление.
Най-видните зрители са във ложите -
актьори във сянка,официални велможи.
А не е лесно на манежа,безспорно,
но някои са призвани и се раждат актьори,
винаги отпред и в центъра на събитията,
-политици,спортисти и талантливи открития.
Премятат се ловко,със хъс и със страст,
жонглират с думи,финанси и власт,
под лъскави дрехи и фин звезден прах,
прикриващи слабости,грешки и страх,
- скъпоплатени и талантливи актьори,
но вътре във себе си,все пак - хора.
Едни ги обичат и възхваляват,
и се мъчат всячески да им подражават,
други се дразнят от тяхната артистичност,
- безсилни пред свойта посредствена личност
и с радост посрещат всеки жълт компромат
срещу така наречения VIP-свят.
Друг важен момент е дресурата,
която пречупва непокорното у натурата
и с камшик и захарче укротява
дивата природа и успешно я подчинява.
Без фокуси цирка просто неможе,
кой от кой по-сложни и невъзможни.
Фокусника,пред толкова много очи
превръща един куп хартийки в пари,
а парите в заек,в смокинг облечен,
който от страх побягва много далече.
Но най-забавна е,разбира се,клоунадата
- нещо като утеха,нещо като награда.
Винаги по някой смешник се явява,
който зрителите със себе си забавлява,
като се спъва,говори глупости и се валя в прахта,
само,за да чуе на публиката смеха,
защото какво по - добро забавление
от чуждите неудачи,от чуждото унижение?
А някъде там - зад лицето гримирано
някой бавно и анонимно умира.
След бурни овации,уморен е манежа
и актьор до актьор в шпалир се подреждат,
после тръгват в колона към караваните,
а пъстри балони валят от тавана.
Но циркът не свършва и следват гастроли,
само сменят се зрители,актьори и роли,
- все по-нови и по- интересни,
плюс бонус от еднолични пиеси.
Само една роля няма да се смени и оспори
- това е ролята на режисьора.
И не ти трябва много на този цирк да се насладиш
- достатъчно е единствено да се родиш.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=47603