Скерцо
Автор: dafna Дата: 11.05.2006 @ 22:09:18 Раздел: Поезия
С оня призрачен кораб
от пяна и бриз
се полюшваше тихо душата ми,
а смехът й -
нежен и тих-
танцуваше над клонака.
После тя избеля,
после аз се смалих,
после всичко изгуби
цвят и образ. Открих:
тя била е в дъжда -
земята го пи;
тя била светлина,
която презирах...
Без език съм сега.
В оня призрачно бял
и намразен корсар
половината аз
отпътувах в безкрая.
|
|