ХуЛите - От мен не искай да разказвам приказки -

такива много други ще намериш.
Не ме превръщай в същата измислица.
След нея ще си адски изморена.
Ще пари във очите ти жив въглен,
по устните ще лепне сол и обич.
Но точно тебе няма да излъжа -
достатъчно за друго съм виновен.
И аз си плащам, само как си плащам...
За истината, дето е единствена.
За всяка дума и за всяка ласка,
подхвърлени за временно обичане.
Не искам да споделям тази сметка -
един живот не стига и за лихвите...
Ще можеш ли през болки да ме следваш?
Защото имам само тази приказка...