ХуЛите - Сънуват къщите

Скърца дрезгаво панта на сън.
А вратата сънува завръщане.
Дълго някакво, блудно вън
се залута по пътя към къщи.

Стряхата е надвиснала вежда,
над мътноокото и лице -
то с плаха надежда поглежда,
да имаше крака да се завтече...
Или да имаше корен, с който
да сбира сили...

Старите къщи. Спомени.
Избледнели оси, а жилят.