ХуЛите - Издълбай с нож името си!

Светът се промени през последните четвърт век и кусур, завъртя се, позавъртя се, и пак се върна на мястото си.

Миналата година по това време проф. М. ме запита как е сега там у Варшавската Политехника. Не, че съм стъпвал последните две години, ама сина ми се води студент тъдява (май че и той е стъпвал там колкото и аз), та по ги знае хавите. В същност въпроса беше през мен за него. Питам го, значи, а той отговаря "Понеже е влезнал чрез олимпиада, а не с изпити, то да се позовава на предимствата си и да си извоюва място в новото общежитие. Условията са като в хотел 5 звезди, още има 1 мега/сек интернет, цените са като на обикновено общежитие." Ясно, заслужава си да се бори. Бил съм 10 минути на гости в едно друго общежитие, толкова тясни килии, че само един от двамата обитатели може да чертае, а телевизора е закачен на тавана и се гледа от легнало положение. Но все пак има топла вода, което не можеше да се твърди за един от централните хотели на Варшава, където банята е една на етаж и без топла вода, но с вана.

И така М. младши се уреди в това общежитие и баща му гордо започна да го въвежда из дербите на своята любима Алма Матер, където преди 30-тина години и той се е подвизавал. Като стана въпрос за Майка Хранилница, то го въвел и в мензата. А в мензата - същите дебели и злобни лелички облечени в мърляви "бели" престилки, хвърлят с яд легените с печено-пържени парчета от пилета. Масите - същите олющени, същите клатещи се столове. (Та като стана дума за мензата, все още ли действува мензата на СУ, която само с миризмата може да докара гастрит?)
- Ех, - викам му, Ако си беше издълбал името на масата и стола, то сега детето щеше да наследи своето, а така - оставил си го анонимно да яде помия. Я по-добре да потърси близките барчета - хем по-чисто, хем по-вкусно, хем по-ефтино. От Политехниката до центъра са през две крачки. То и от центъра до Университета са също през две крачки, но там вече е територията на Университета.

А в центъра? Там непрекъснато "новите времена" се подписват. Повечето сгради през година две сменят собственика и фасадата. Нови растат като банки след дъжд. Но локвата пред хотела си е все същата откакто за първи път пристигнах във Варшава през май 1976г. И до нея, при входа на подлеза все същият човек продава сръбско мазило против краста. Така, че крайъгълните камъни на града са си на мястото. Ако те изчезнат, то нещо съществено може би се е променило.

290406