ХуЛите - Винета и Капитана

Вечи трети ден съм тука,
лискат ма валнити,
парапета здраву стискам,
ней кат пуд асмити.

Са люлей тъс пуста лотка,
ем чи са примята,
и дукАту са угадя,
айди на зимята.

И тугава Капитана
идва да ма дига,
вика - Дръшай са, Винето,
сса пучупиш,
стига,
си са вяла пу кармъта,
кату самудива,
виш муряцити гуркити,
саму са путриват,
гачи треска ги путреси,
и пудир ти гледат,
викам, малку убличи са,
скрий ги тес кулЕне.

Пък ма знайти, ас кък одя
тука нА ис селу,
закупчана съм дугоре,
със закриту челу.
Пита ли ма те кат одят
ептен пу биз гащи,
ама да са радва санким,
скромна съм, ни дращя.

Сяка вечер пийми тука,
сякаш ш`са развалям,
кък сса прабира у селу,
баш нидуумявам,
фЪрчат ромуви, чи пури,
и муряшки песни,
на ескурзия съм ушким,
мислех, чи са свесни,
кът ги гледам кък я карат
и са апстрахирам,
ми са струва сса налага,
пусред път да слизам,
ама то вуда гуляма,
и ни мой да плувам,
има да са стържа тука
и да са праструвам -
чи ни пия, чи ни пуша
и чи съм разбрана,
щот дан ма пусегни никуй
ш`спа при Капитана.

Ша минЕ ина ниделя,
къкту тук са вея,
ама ич ни ма пупитва
дъл дубре живея,
и си мисла кат гу сгащя
някъде на тясну,
дип две думи ша му думам,
да му стани ясну,
чи пу палуба кат мина,
фуста кат развея,
а дано да са угАди,
да са скрий пуд нея!