ХуЛите - Дзен

По обед духна вятър
отличен за метла.
Драсваш и небесата
струят ти зад тила.

Подскачат плахи фусти
на войнствени моми.
На булки хлевоусти
глъчта се разломи.

Внезапно ставаш рошав
отвътре и отвън.
Губиш "добро" и "лошо",
"наистина" и "сън".

Ни "Аз", ни "друго" няма.
Размиваш се безлик.
И съществува само
един завихрен миг.