ХуЛите - Още малко

Още малко напукани стихове, трескаво парещи,
още няколко мига разголеност само за теб,
още две-три случайно намерени в сън гениалности,
и ще бъда отвън като никому нужен предмет.
Аз не мога така - без адрес и без образ обичан,
сякаш никога, никъде, нищо не съм и била!
Ще си спомни ли някой чертите ми, живи и истински,
и стиха ми, до днес не намерил место на листа?
И не искам така, и е толкова, толкова страшно!
Колко обич да дам, за да стигне и да не умра?
Ако хвърля сърцето си в хляб по водата безкрайна ...
ще е живо ли още, когато ме вземеш в ръка?
Натъжих те, такива ги пиша от страх напоследък...
Ти разбираш ли как вън отново възкръсва светът?
Колко искам, дори за човек да не се е видяло,
да се върна! Но ако не може - не хвърляй това!