Графика

Автор: phifo
Дата: 14.04.2006 @ 18:21:22
Раздел: Поезия


По дюните на мозъка един керван се люшка,
оазиса напуснал на детството, което
към слънцето се качва, по пясъка се спуска,
и стъпките повтарят писеца на сърцето.

Но бърза бедуинът и бялото намята.
Кога ще се усмихнем? Кога ще се докоснем?
Изтича, хора, пясъкът надолу, към земята,
през стария часовник на кухите ни кости!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=46084