ХуЛите - Риторичен монолог на Розалия

Съперница ли си ми в градината на неговите усмихнати лимонови лалета, въздишащи люлякови прегръдки, закачливи теменужени ухажвания, по нестинарски пристъпящи орхидеи и звездокрили гербери ...

ПАри ли те между ребрата моят аромат, докато с тласъците на среднощен прилив той отпечатва твоето име по солените чаршафи в екстазната ви омая. Сънуваш ли изтръпнала как нежните му ръце са траперски ножове, с които ще ме прониже, за да ти поднесе елексира на моята грация. (Изтрила ли си гальовно прахта от вазата, която той ти подари за рождения ден.) Предвкусваш ли своя триумф, когато ще удавиш отново вече мъртвото ми тяло. Ще го любиш ли с Магдаленина милост въпреки сълзящите „грАфити" от моите шипове по вътрешните стени на вените му. Ще разравяш ли с грачещи пръсти неговите папки, за да откриеш хербаризираната ми снимка ... още влажна от целувките ни ... скришом ...

Той е твоят мъж. Не съм ти съперница аз. Ще остана искрено Ваша и в смъртта, защото чрез теб го обичам в живота си на Розалия - цвете с име на жена.