ХуЛите - Лично, препоръчано

автор: BlackCat

Ти сега си далече. Потопен в своя свят надълбоко.
Аз мълча и те гледам - познат, до последната бенка.
Навярно говориш с твоя дявол, а може би с бога си,
или нещо разказваш на прибраните в тебе човеци.

И Светът ти е пъстър - какво че небето е сиво.
Колко стана часът ли? Рано е - май отговорих.
И отново - ти в себе си, аз пък в мен - се укриваме.
Аз отново мълча, ти - навярно със себе си спориш.

Всеки в своите мисли и всеки със своята болка
и (клиширано, да) като две необятни вселени -
аз не зная дали ще ме пуснеш във свойто "дълбоко",
ти не знаеш пък колко дълбоко потънал си в мене...

А защо ли го пиша? Нещо все ще остане неписано.
Но когато те гледам такъв - уж познат, а далечен,
всяка малка прашинка от мен се превръща в "обичам те"...
И тогава съм цяла - и даже за мъничко вечна...

Ала вечности няма. Помъдряхме ли, щом го разбираме -
затова ли опитвам нещо толкова дребно да кажа?
Ето, казвам го: вярвам ти. Вярвам, когато мечтаеш.
Всичко друго сега ми се струва съвсем маловажно.

11.4.2006 г.