ХуЛите - мажорна нощ в ... пролетно Ми Е

в погледите
зад които крием
реквиемните потъвания
тихо
две спящи улици пресичат
дъждовете през пороите им
и задъхано
и преднамерено
все питам
нямат ли значение змиите
хвърлили следите си
по раменете на съня
никога не изпълзявах върховете си
ранни
раните
като реки разплакваха отвъдно
земните ми устреми
към съвести и тръгвания

небосводите не могат да са пясъчни
щом утрото преляло от тъги
е светло

... и дочакано...