Таласъмски хроники 3

Автор: radi_radev19441944
Дата: 22.03.2006 @ 20:58:37
Раздел: Разкази


Част 3
След поредния гаф- оказва се , че е заспал в сюблимния момент- даскал Дечо сериозно се замисля и усеща , че има нещо гнило. Той си мълчи и се спотайва , но съмненията му дълго време се спират ту към един , ту към друг, докато накрая окончателно налучква истината . Групата на моралистите е разкрита с една тънка уловка. В суматохата даскалът разменя една вечер чашите и малко по-късно Църната пада като дърво под масата и тутакси заспива.
Даскал Дечо носи в лабораторията в Пловдив малко от виното и там уточняват , че се касае за наличие на приспивателно.
Заговорът е окончателно разкрит, заговорниците- също и даскалът взема строги мерки.
Заедно с неговите доверени хора- Колю -гърбата и Славето, те скрояват страшно наказание.
Още същата вечер в кръчмата заговорниците-самодоволни от успехите и притъпили всякаква бдителност , получават ответен удар. Той се състои от солидна доза афродизиак, който им сипват в чашите. Резултатите са зашеметяващи.
Присъствуващите в кръчмата стават свидетели на неочаквано събитие: Моралистите -общо взето
мрачни индивиди- един по един получават някакъв внезапен порив , зарязват пиенето и хукват навън като ощипани. Масата им набързо опустява. Свидетелите вдигат рамене недоумяващо. Даскалът и хората му също вдигат рамене. Събитията стават ясни чак на другия ден.
Най- близо от групата потърпевши живее Вътиша. Той връхлита в къщи и търси припряно жена си ,
но жена му е излезнала някъде из махалата ; там е само тъщата , която трака с чиниите из кухнята.
Вътиша не се замисля нито за миг, хвърля се като башибозук , търкулва тъщата като бъчва на пода и я опъва стръвно , въпреки , че тя крещи и го блъска с тенджерата по главата . Когато дотичва жена му отвън и започва да го налага с някаква цепеница, той оставя тъщата и търкулва жената.
Веднага от гюрултията се събира цялата махала. Хващат го и го вързват отвън за крушата , а един
му изсипва на главата цяла кофа със студена вода . Той крещи и псува всички по роднинска линия до девето коляно.
Вторият по ред - Църната дотичва запъхтян в къщи , но жена му е в обора - дои кравата . Той няма време- направо връхлита в обора , търкулва я на земята върху кравешките лайна и я пришпорва с бясно темпо - един път, два пъти, ..няколко пъти . Не я пуска да се прибере в къщи- такова чудо тя не помни от медения си месец. Накрая каталясва , заспива в лайната и тя побягва към къщи без дори да успее да доиздои кравата.
На другия ден комшийките я виждат мете двора -весела и щастлива и припява:"Полегнала ми и Тодора". Но Църната цял месец след това не може да се свести .
От всички Кьосето е най зле , защото жена му е избягала при майка си , след като я набил преди няколко дена , дето много ходи на черква да се "причистява". Той тича през нощта по улиците като пощръклял, но накрая нещо му просветва и нахълтва в черквата. Там поп Дончо току що е приключил с "причистяването" на някаква булка , на която се вижда само голия задник и вече се огащва тананикайки: "Слава тебе, Господи!", но като вижда Кьосето , връхлитащ с кървясали очи , захвърля патрахила и побягва навън с космическа скорост.



28

Кьосето вижда пред себе си само някакъв едър бял задник -очевидно женски-но главата не се вижда.Главата е от другата страна на стената , заклещена в клюсата , но тя не е от значение- важно е останалото.
Кьосето се хвърля напред като нерез и продължава "причистяването" с невероятно темпо,въпреки, че от другата страна някакъв- сякаш познат женски глас пищи и вие. Много време след това той каталясва и забърсва морно чело,след което решава да види коя е "щастливката".
Оказва се , че това е собствената му жена и той -вбесен- грабва един свещник, за да продължи
причистяването по друг начин. Но в това време от вън нахлуват цялата група на мераклиите ,заедно с поп Дончо и му вземат свещника.
Малко по-късно семейната двойка -примирени и опростени - напускат черквата.
- А я се чудим , оти тоа задник ми е познат - измърморва само Кьосето и подкарва булката си към къщи.
Къната не успява да стигне на време при жена си , тъй като те живеят на края на селото . Пътем той съзира циганката Айша , която изхвърла в канафката кофата с помията от прането , току пред прага на колибата . Къната моментално "щтраква" , че е забелязал в кръчмата Асан-мъжа и - пиян като мотика с цяла компания цигани и решава да се пробва.
- Айше ,ша давам на тебе един лев да правим оная работа. Асан е много пиян-хич не го чакай!
Айша се пазари моментално:
- Ша даваш два лева.
Сделката е сключена и работата започва още там на място - под сайванта. Няма време , и няма къде другаде ,защото вътре децата спят.
Но, разбира се , както обикновено , се намира някакъв "Юда", който прошепва нещо на булка Къньовица и тя хуква с тестени ръце към местопроизшествието. И хваща "темпераментния" си
съпруг там под сайванта с Айшето на калъп. Но Къната , който между другото ,е доста надарен , е набрал инерция и не може да спре. Булка Къньовица го дърпа отзад за ризата и крещи:
- Хайде ,бре мръсник, ставай да си ходиме !
- Чакай малко , мъри!- отговаря троснато той и продължава да набира скорост.
Отдолу Айшето вие като хиена , та чак разлайва махленските кучета.

Юнаците погаждат куркапан и на местния партиен лидер- Наката .
Наката е хитър селянин от породата на Андрешковците , но достатъчно прост , за да послужи за посмешище и те се възползуват от това му качество. Присламчил се при комунистите, заради изгодата, която му предоставя партийният билет, после го издигат и за секретар на групата, естествено поради липса на по -свястен . Къде да го намерят.
И понеже предстояло някакво важно партийно мероприятие на актива в село Мамульово, с присъствието на много важни гости от окръжния център, а също и съветски гости, Наката развива трескава дейност за подготовката на събранието. Историята е достатъчно банална.
Цялото село е обкичено с плакати , лозунги , червени знамена ,а в новата зала- още плакати , знамена и портрети на партийти и държавни вождове. По стените се мъдрят образите на Маркс, Енгелс,Ленин ,Сталин , Георги Димитров и др. Но някакъв зевзек е пробутал между множеството портрети на комунистически вождове и портрета на Чърчил в типична поза- с пурата , а отдолу- с надпис - Мао Цзе Дун.
Наката ,поради блажената си простота, изобщо не усетил номера и окачил портрета на Чърчил на видно място между портретите на комунистическите корифеи.
Събранието започва по живо, по здраво и отначало никой не забелязва провокацията.
Другарите произнасят речи , заклеймяват врага, скандират , ръкопляскат , но случайно- вече към края на събранието , някакъв съветски другар , вероятно все още трезвен/какво велико чудо/ прозявайки се , вдига поглед към портретите , които са наредени отсреща и се облещва.
След него ,като по даден знак, всички вдигат глави и се облещват , а някои, които не схващат за какво става въпрос, се озъртат неспокойно. Настава тишина.


29

- Ну!- изревава накрая съвеския другар и скача от мястото си , сочейки назидателно с пръст нагоре към портретите- Что это !
- Враг!- извиква другият до него - хърбав руснак с нескопосан костюм и вратовръзка- Этот враг!
- Империалист!- прибавя трети.
Започва паника. Всички крещят и негодуват.
Наката загрява накрая за какво става въпрос и става жълт-зелен. Той се опитва да савали фаталния портрет с дръжката на метлата , но той е високо , куката е здрава и Чърчил сякаш се надсмива над опитите на селския вожд да го свали от стената. Наката прави няколко подскока с метлата , за да
достигне портрета , спъва се и пада. Накрая хуква навън ,за да търси стълбата , но както обикновено се случва по нашенско, нищо не е на мястото си - стълбата също липсва. Накрая идва бай Стоян - училищния прислужник- със стълба и свалят Чърчил от стената.
За назидание портретът е стъпкан и разкъсан от разярените партийци , които по този начин си отмъщават на империализма.
Но това никак не помага на Наката.
Накрая вождът от градското ръководство възстановява реда:
- Другари - извиква той патетично от трибуната - ето още един пример за наглостта на империализма. Да бъдем бдителни! В нашите редици се е промъкнал враг !
И той посочва недвусмислено с пръст към Наката , който от жълт-зелен става пепеляв от страх.
- У-у!- вият от гняв партийците и аха да го разкъсат.
- Но, другари, аз не знаех - не съм виновен - кълне се и се тюхка Наката.-Друг е виновен. Аз съм верен на партията…
Това не ги разколебава . Всички са категорични :"Враг!"
След малко идват милиционери и го подкарват на някъде. Връщат го след няколко дена поддут от
бой. С политическата му кариера е приключено


. Около "Великден", когато калта в Мамульово малко е понамаляла , възникват няколко трудни проблема. Първият е , че бикът Гочо скъсал синджира и изтумбил циганката Алтъна , защото имала неблагоразумието да се размахва из двора с червени шалвари, след което кмет Пейчо го застрелял, въпреки протестите на неколцина селяни.
- Заради една циганка не си струва да се хаби хайвана - аргументират се те - Бикташа ще си намери друга.
Но така или иначе белята е станала , бикът е разфасован и изяден , а друг расов бик трудно се намира и селяните се принуждават на първо време да си карат кравите чак в Геренто , но тамошния бик Пенчо е твърде мързелив и често намират на вратата бележка:
" Днеска Пенчо не ебе" - от бикаря.
Бикарят , разбира се ,е в кръчмата и се е натряскал до козирката.
Както се и очаква , Бикташа по-лесно си намира жена. След няколко дена той довежда от Съкърово друга циганка -Зюмбюла, барабар с пет-шест дребни циганета. Тя избягала от мъжа си ,защото онзи много я биел.
Това , естествено , не е утеха за селяните , чиито крави виждат зор без бик.
Накрая докарват някакъв уж расов бик чак от СССР , от елитен Съветски колхоз. Кмет Пейчо обяснява на селяните , че бикът, понеже е Съветски, много обича червения цвят, поради което новата булка Зюмбюла може спокойно да развява червените си шалвари. И ,за да потвърди , че е така ,прави демонстрация - размахва едно червено знаме току под носа на расовия бик, когото набързо кръщават Сталин в чест на българосъветската дружба. Бикът изобщо не реагира на червеното знаме ; кротко си скубе от току що наболата по земята млада тревица и всички са във въсторг,а най много- кметът.
- Аз ви разправям- репчи се той - че ще ви докарам хубав Съветски бик.
- Ашколсун!- викат селяните- Машалла!
Отвън на улицата са се наредили няколко крави и чакат реда си. Вкарват първата крава в двора
Но за всеобща покруса бикът Сталин изобщо не вдига глава . Спокойно си щави зелената тревичка и хич не обръща внимание на "бленуващата невеста".

30
.
Вкарват втора крава- същата работа. Бикът продължава да си пасе. Вкарват трета -никаква реакция.
Кравите гледат тъжно.
- Язък, язък !-викат селяните- Тоа бик гаче е скопен.
Усмивките по лицата им помръкват. Кмет Пейчо се чеше по врата..
Минава дядо Събо и също се чеше по врата.
- Пейчо, аз имам идея - казва сериозно той.
- Каква идея - троснато гълчи кметът.
- Извикайте попа!-Предлагам тоа бик да го прекръстим от Сталин на Хитлер, щото иначе няма да ти стиска да го заколиш…
Другият сериозен проблем е , че откакто свалиха Наката от партийния пост, селската група комунисти осиротя без водач. Те умуват , оглеждат се , ослушват се и чакат някой от горе да им посочи името на кандидата, защото всеки от тях като по правило счита себе си за най-достоен. Пред местния клуб винаги има група загрижени партийни другари , които се гледат един-друг изпитателно ,пушат цигари и мълчат.
Минава дядо Събо и ги пита :
- Какви пак "велики дела" кроите ,бе другари?
- Ще избираме секретар - отговаря някой от групата.
- Аз предлагам- спира се при тях дядо Събо - да изберете Шанко-улавия циганин. Тъй де- ние скоро ще измрем , вие ще забегнете към града, а Шанко ще остане тук да носи червеното знаме.- мъдро заключава старецът.
Така и става впоследствие…
Следващият сериозен проблем е , че баш срещу Великден, насред" разпети петък" умира дядо Маню -хърбата - почетен председател на клуба на коцкарите.
Цялата група го изпраща по последния му път. Погребението е величествено. Поп Дончо е изпаднал във вдъхновение и съвсем убедително във своите псалми свързва разпятието Христово
със смъртта на дядо Маню, който цял живот е бил "мъченик" и като нищо " може да възкръсне ".
Колко му е.

След погребението членовете на клуба се събират в кръчмата . Канят и поп Дончо, който приема благосклонно. Става ясно , че те също като комунистите, са изправени пред необходимостта да избират нов водач.Но за разлика от тях не чакат нареждане "от горе".
Събранието е кратко и делово, а разпивката -много по-дълга и тържествена. Секретарят- даскал Дечо открива събранието с няколко думи:
- Предлагам да приемем поп Дончо в нашите редици - казва той - всички знаем колко добри дела е свършил човека. В това село има множество щастливи жени и множество хубави деца , които не биха се появили на тоя свят без негово съдействие.
Предложението се приема единодушно. Вместо да вдигат ръце, членовете вдигат чаши и казват:
"Наздраве и да е хаирлия!"
Секретарят продължава:
- Тъй като нашият водач, блаженопочившият дядо Маню- вечна му памет- отиде в царството небесно, ние трябва да изберем друг председател . Предлагам това да бъде новият член на клуба- поп Дончо ,заради неговите трайни заслуги към Бога и към обществото. Има ли други предложения?
Предложен е още Кирчо-фурнаджията, заради неговите заслуги в укрепването на българоциганската дружба, предложен е и Славето.Процедурата е абсолютно демократична , за разлика от комунистическите избори , където решенията се вземат някъде другаде.
На балотажа се налага поп Дончо. Той печели с два гласа повече от другия кандидат.
Така групата придобива следния вид:
Председател- поп Дончо, секретар даскал Дечо, членове : Кирето албиноса, Колю гърбата, Пенчо кривия,Калчо куция, Славето чалнатия, освен това- Сандето-македончето, щърбата , шапшала , рамока…Доклади няма ,няма решения и директиви. Заслугите се прикриват, но се знаят.




31


Интимните тайни имат публичен характер. Ако съществува все пак нещо неизвестно от интимно естество , то става повод за диспут и размишления.
- Чини ми се ,че онази булка Нейка Ивановата - подхваща Колю гърбата - май гаче напоследък
също се е поддула. А разправяха , че била ялова…
- Ами да му е хаирлия на Иван!- обажда се Славето - Десетина години нямат деца и той се пропи от мъка горкият.
- Абе, то е така- потвърждава Сандето - ама я мислим, дека не е то това Иванова работа. Он досега нищо не е направил, та отсега ли- пиян- залян?
- Ами чия ще да е тогава?
Членовете на клуба се второчват подозрително един в друг. Даскал Дечо туря ръка на сърцето .
- Не е моя работа , братя.
Поп Дончо също туря ръка на сърцето .
- Не е и моя.
- И моя не е …
- И моя.
Оказва се , че никой от клуба не е свършил работата.
- Ами чия ще да е ?
Всички вдигат рамене. Тогава поп Дончо прави светия кръст и произнася философски:
- Тайнствени са делата господни , братя. Не сме само ние - има още някой…
Другите потвърждават:
- Има още някой!


Случват се и други весели истории. Поп Дончо понякога ходи на гости на вдовицата Тодорка, за да я утешава и да и вдъхва вяра в царството небесно. В резултат на което се ражда прекрасно дете -момиченце.Детето расло , порасло и станало на пет-шест години . Поп Дончо продължава да прескача натам и носи подаръци на детето , което с основание много го обича. Веднъж момиченцето го посреща с особено внимание.
- Дядо попе, -казва то - мама ще се върне след малко , пък баба спи оттатък, ама аз съм ти приготвила голям и хубав гювеч.
Като чува за гювеч , на поп Дончо му светват очите. Той не е изтрезнявал от снощи , но е на принципа "клин- клин избива".
- Какъв гювеч , чадо?- диви се той и гали детето по главичката .
Малката отива в кухнята и носи от там едно калайдисано бакърче с гранатово-червено вино.
- Ох на дядааа !- възкликва поп Дончо и грабва бакърчето . Следват няколко яки гълтока , и още няколко , и още няколко… За нула време бакърчето е пресушено . Виното е разкошно и поп Дончо мляска от удоволствие.
- Дядо попе , искаш ли още ?- чурулика малката - То това вино е много старо и никой не го пие , защото дядо намерил в джибрите един удавен плъх .
- А-а ,така ли, чаденце ,- блещи се натъжено поп Дончо и въздиша - нищо , щом не е намерил кучето вътре , значи всичко е наред . Я напълни едно дамаджанче от това вино , пък каквото е рекъл господ.
Поп Дончо си взема дамаджанчето и си заминава . Същата вечер черпи компанията и всички са във въсторг. Такова хубаво вино не са пили скоро.
- Попе, я разкрий тайната , бе човек, -молят му се те - каква е технологията?
Той мълчи , сумти , чеши се и накрая не издържа- обяснява им "целия технологичен процес".
Няколко секунди те са като втресени , после почват да се хилят. Митата съобщава въодушевено:
- Абе знаете ли - то не е чак толкова сложно."Материал"има доста- мазето ми е пълно с плъхове .
Наскоро след този случай, баш по Тодоров ден след магарешката кушия /поради липса на коне/, цялата юнашка дружина се изсипва на гости на вдовицата Тодорка и бъчвата с "оригиналното червено вино" е напълно пресушена.


32

Поп Дончо, който е утешил толкова нещастни женици и в резултат на благородната му дейност ,
из село се пръкват доста дечица, сам си няма ни дете , ни коте. Има само един стар котарак, старо магаре и старо куче. Попадията също е стара и поне до сега - все още бездетна.
Но напоследък в една пауза между две напивания, поп Дончо с очудване забелязва , че иначе сухата и съсухрена попадия , някак странно се е закръглила в ханша .
" Ще да е от боба"- мисли си той -"напоследък много боб плюска дъртата". И забравя за случая.
Но след известно време в друга пауза ,той отново забелязва , че попадията още повече се е поддула.
" Че е болна, болна е- разсъждава той- ама това не е болест. Всичко е от храната…"
Чак много по-късно, след няколко месеца, поп Дончо установява удивен и възхитен , че попадията е бременна. Всъщност, той открива това , което вече всички знаят и се подсмиват, а някои открито злорадствуват:"Намери си майстора".
Поп Дончо си поглажда брадата и грабва попадията на ръце.
- Защо не си ми казала до сега !- и прибавя самодоволно :-Мъжът си е мъж, майка му стара, майсторът си е майстор…- очевидно имайки предвид себе си.
- Че какво да ти кажа- подмята лукаво попадията- та ти кьорав ли си?
- Че тука има нещо…- тупа я той по корема.
- Ами ти спираш ли се!- измъква се тя по иезуитски.
Поп Дончо удря килимяфката в земята и хуква към кръчмата да се похвали.
Само че по пътя забавя крачка и започва да мисли. Нещо му се губи , нещо не е съвсем ясно.
"Брях мааму стара,не си спомням кога съм го направил- напряга паметта си той - не помня и туй то.
Трябва да съм бил много пиян . А тя уж болна , уж дърта , а я виж ти , я виж ти!"
Той наистина не си спомня кога за последен път е спал с попадията. Влиза в кръчмата смутен и объркан и си мисли: "От даскала ще да е "…
Това откритие не го изненадва особено , нито пък го натъжава.
В кръчмата са няколко души от тайфата . От клуба на коцкарите са само Колю-гърбата и даскал Дечо. Той поръча питие за компанията и сяда на масата. Посрещат го с повишено внимание ,сякаш очакват важно съобщение . Но той си трае. По едно време Колю гърбата отива до тоалетната и
тогава попът прошепва тихо на даскала:
- Баджо, тя бая се е поддула . Хич не е за вярване- дърта , болна , а я виж…
Даскал Дечо подсмърча и се свива комфузно на масата .
- Ама, баджо, аз не исках…Бях пиян и не помня.
- Чакай, чакай , в кой ли месец ще да е?-говори сякаш на себе си попът.
- В седми е . Ама , баджо, аз..- скомфузва се още повече секретарят на клуба.
- Спокойно , баджо, спокойно - усмихва се благо поп Дончо - всичко е в божиите ръце. Писано било. Значи ще ставам татко. Ами ще почерпя.
Наскоро след това започват велики събития. На поп Дончо му се ражда син . Детето е здраво и хубаво. Бащата е на седмото небе от щастие. Тук са и " орисниците"- селски бабички, които знаят всичко.
- Въх , мари - врещи парвата възхитено- каков е убав. Метнал се е на баща си.
- И каков му е голям патока - добавя втората разповивайки бебето- ждъ стане като на баща му.
- Да даде господ поп да стане !-заклина третата.
- Млъкнете , мари, дърти вещици!-Ждъ урочасате детито - пу да не е на уроки!- хока ги четвъртата и си плюе в пазвата.
Отрочето е истински юнак и надава страшен рев. Поп Дончо се е натряскал като мотика и лежи възнак напряко в коридора , а гостите го прескачат , за да минат. По -късно някой предлага и го замъкват в ъгъла под стълбището , а друг му мята една скъсана черга.
- Мари ми как го кръстихте?-сеща се по едно време една от гостенките , оставяйки сребърна столевка до главичката на бебето.
- Дечо- отговаря троснато попадията . -Кръстихме го Дечо на кръстник му Дечо.
След малко пиян-залян се появява и самият кръстник- даскала - с пълна бутилка и кутия бомбони ,а
отделно- някакъв пакет за кръщелника



33

Другото бебе, което се ражда почти по същото време е на пиян Ванчо и на булката му Нейка.
И бабичките са почти същите.
- Въх , мари, каков е убав!- пищи още от прага първата бабичка- Същински Ванчо.
- Метнал се е досущ на баща си - потвърждава втората и го разповива - въх, въх ,въх -
той се е насрал.
- Ми как го кръстихте , ма Нейке?- любопитствува третата.
- Живко - отговаря сепнато кака Нейка - кръстихме го на кръстник му Живко.
- Ми кой е тоа Живко , мари , да не е онова - момчето на Пена , дека одеше да калесва за сватбата на бачо си Кънчо?
- Ъхъ… Убаво калесваше.
- Ха да е живо и здраво! Пу да не е уроки!
И си плюе в пазвата.
Раждат се още "бир билюк " дечица - българчета , циганчета - все здрави, буйни и кресливи.
Само че това е последното изобилие.
След което, подобно събитие започва да става все по-рядко и по-рядко. И в самия край настава тишина…


Но до тогава има още време, братя…
Наскоро след "масовизацията " на селското стопанство по оградите и електрическите стълбове на село Мамульово ,започват да се появяват все повече и повече некролози.
Последен в ТКЗС-то влиза Мурджов Делчо . След един як бой в мазето на кметството , в който участвуват освен местните "специалисти" и "специалисти " от града, с изкъртени три зъба у счупени две ребра , той подписва предварително приготвеното заявление за ТКЗС, с което му вземат имотеца.
На връщане към къщи , той се отбива в кръчмата , пие няколко ракии на крак , прибира се , набива жена си , защото ревяла , а после се затваря в избата и залоства вратата.
На сутринта съседите разбиват вратата и го намират легнал по гръб и вдървен като пън, но все още
гушкайки дамаджанчето с анасонлийка. Човекът не успял нито да изтрезнее , нито изобщо да дойде в съзнание. По -късно "вещи лица " изчислили , че с такова количество изпита ракия , може да умре и бивол. Местните зевзеци пуснали приказка , че станал "електротехник", защото снимката му била залепена на електрически стълб.
Но плана за масовизацията е изпълнен , съревнованието- спечелено и местните другари слагат на
ревера си по една значка. Полага им се.
След тази" велика победа" на партията,"електротехниците" стават все повече и повече. Разбира се , най- напред се натръшкват старците.
Един ден дядо Петко излиза от кръчмата пиян , отвързва полекичка магарето, което го чака отвън и се мъчи да се качи , но не успява. Старецът се засилва ,прави подскоци ,мъчи се да преметне крак , но все нещо му пречи и той безпомощно се тръшва в прахта.Анкин Колю минава от там по същото време и се шегува :
- Как е,дядо Петко, как се чувствуваш?
- Чувствувам се също шестнадесетгодишно момче - изрепчва се старецът и прави още един опит
да възседне магарето.
Анкин Колю се подсмива, после го хваща за дъното на потурите и го мята на гърба на магарето.
В следващия миг физиономията му е стричена от гнуслива гримаса и поглежда към ръката си.
Тя е мокра и смърди на урина.
На другия ден некролозите на дядо Петко са разлепени по стълбовете . Станал "електротехник".
Дядо Видю -котето го последва наскоро след това . Паднал пиян в една локва , не успял да се измъкне , премръзнал и пневмонията го довършила. И той станал "електротехник".
По този начин партията преизпълнява плана и по "електрификацията".
Последват ги набързо дядо Балю , дядо Вълю -македонеца, дядо Коста -шопа.
Дядо Събо умрял както си карал каручката върху сеното и магарето му го докарало чак до вратнята.
Поп Дончо е претрупан с работа . Търчи от погребение на погребение, след което довършва
33

церемонията в кръчмата . Една вечер от лаф, на лаф, той задава "риторичен" въпрос на Чикчирика:
- Другите вече ги изпратихме един по един, ти до кога мислиш да я караш така -ни тук, ни-там ?
- То се не знае кой-кого ждъ изпрати - отговаря сериозно Чикчирика- само господ е наясно по въпроса.
И се оказва прав.
Дядо Тоню -тъпана "държи още фронта". Като се напие ,играе ръченица в кръчмата , свирейки си сам "на бърна" свои собствени музикални произведения.Той е истински литературен и музикален гений - поет , композитор, изпълнител…
В паузите говори най-вече за войните, в които е участвувал.
Едно време на фронта през Европейската война , той сам спрял атаката на противника по невероятен начин.
Започва невиждана артилерийска и картечна стрелба срещу тяхната позиция - подготовка за атака.
Навред се сипят снаряди , пищят куршуми , летят осколки. В този момент редник Тоню Тъпанов
изскача върху окопа и започва да играе ръченица .Откъм окопа се чува писък на гайда.
Няколко минути стрелбата е ожесточена -около него куршумите и шрапнелите са като стършели -
Един му пробива фуражката след поредното "приклякане" , друг му пробива манерката , но нито един не го уцелва .
Внезапно стрелбата стихва и от противниковите окопи се насочват бинокли. Някакъв високопоставен френски офицер се е разпоредил да не се стреля и сам внимателно наблюдава с бинокъл щурия български войник, който подскача и прикляка върху окопа в бесен ритъм и си
тряска фуражката в земята.
Стрелбата се подновява чак след като танцът на самотния войник свършва и последният се прибира
в окопа . Но вече не е така ожесточена.
Очевидно французинът умее да цени както смелостта , така и таланта.
Което не се случва в България.
Дядо Тоню умира , след като синовете му отиват да живеят в града и го вземат със себе си.
Такава жестока промяна- затворен между панелите- волният селянин и войник не е в състояние да понесе.
Чикчирика е прав- поп Дончо го изпреварва…
Но всъщност , той умира от "пукница".
Един ден около Коледа ,той участвува заедно с баш юнаците в една церемония по заколването и изяждането на прасето на Митата. Прасето е доста голямо , а освен това има и цяла бъчва младо червено вино /тук виното няма време да остарее/, поради което борбата е особено напрегната.
Тя продължава до късно през нощта и ,разбира се , приключва с пълна победа.
Прасето е изядено , а виното - изпито.
Поп Дончо се прибрал в къщи , легнал, изпърдял се юнашки , та чак събудил детето и умрял.
На сутринта попадията го намерила вдървен като пън.
Чикчирика, напук на прогнозите, живее най- дълго и - то се знае - умира като "истински мъж".
Една зимна вечер паднал пиян в канавката , заспал и снегът го затрупал. Не можал да се събуди
изобщо и на сутринта кучетата го изровили от снега. Погребали го чак на четвъртия ден , защото се опасявали да не би да му е станало навик да "възкръсва" след смъртта. Но този път се разминало без "възкресение".
Не се разминало ,все пак, напълно без инциденти.
Тъй като нямало вече поп да го опее , го "опял" новият партиен секретар на селските комунисти,
защото му бил някакъв роднина.И вместо кръст , му курдисали на гроба червена петолъчка.
Само че това имало непредвидими последици.
Вечерта , Чикчирика се явил на сън на партийния , напсувал го на майка по категоричен начин и захванал да го души.
Добре че човекът с голям зор успял да се събуди.
Но на следващата вечер Чикчирика пак дошъл , а на по- следващата- пак…
Накрая партийният лично отишъл с джипа и докарал от Дуванджии тамошния поп да го опее ,и сложили на гроба му кръст , та мирясал.


35

В следващите няколко години в проклетото село Мамульово се забелязва странна тенденция:
Нараства броят на некролозите.
Но колкото повече старци умират, толкова повече старци стават в селото . Най- напред закриват училището , защото вече няма деца. Младите хора побягват от селото като чумаво, заминават да живеят в града и няма вече кой да ражда. Подрастващото поколение се състои от десетина циганчета , които се занимават с кражби и ако станат в годината две-три сватби , обикновено са цигански. Предишните селски първенци и партийни вождове също остаряват и измират , а по- младите от тях,както пророкува дядо Събо , по примера на останалите ,забягват в града. Остават да ръководят селото най- сбърканите и ощетени от природата индивиди , разбира се ,с партиен билет-ами как иначе.
На няколко пъти на приливи и отливи се появява миграция от скитащи цигани- катунари, които закупуват запустели къщи на безценица и след като набързо съсипят имота, се запиляват на някъде , оставяйки след себе си пълно опустошение и разруха.
Има периоди , особено през зимните месеци ,след някоя грипна епидемия , когато процесът на измиране особено се засилва и по стените , и стълбовете се появяват все повече и повече некролози.
Една зимна вечер в кръчмата се появява Колю-гърбата - още по- изгърбен и сбабичасан и се оглежда наоколо. Край печката са се събрали десетина старци и пият- кой ракия , кой мента и си приказват. Другите маси и столове са далеч от печката - там е мръсно и студено. За Колю няма подходящо място - никой не се помества да го пусне край печката.
Тогава Колю изсумтява сърдито и намръщено пророкува:
- Вашата мамка, дъртаци , с дъртаци ! Иде, иде грипа .- Вече е в Гърция . Ждъ освободите набързо
всичките места.
Проклети думи изрича и пророчески. Разбира се, грипът идва и много места се освобождават.
Но в бързината не подминава и самия Колю.Неговият некролог също се появява по електрическите
стълбове. Появяват се , освен това некролози на Анкин Колю , на Голям Сребрю , на Райно налбантина , на Гошкин Генко, на пиян Ванчо , на Кирето фурнаджията и т.н и т.н.
Прочее, особено юнашка е смърта на Кирето фурнаджията.
Той загива геройски като истински" патриот-интернационалист"- сторонник на българоциганската дружба.
Една сутрин рано Кирето сам вади от фурната хляба, а пред заключената врата вън се е образувала опашка от селяни , чакащи за топъл хляб.
Но има още една врата.
В един момент , през задната врата , ползувана само от персонала , се омъква Айшето и на
" Бачо си Киро тихом продумва":
- Бате Кире , да даваш на мене бир самун топъл екмек , аз ша прави на тебе "оная работа ".
Кирето не се помайва много, много .Що се отнася до подобен род "услуги" , той е винаги готов.
Добра душа има Кирето и не може да отказва.
Лягат направо на пода върху една шофьорска шуба и правят "оная работа". След десетина минути
Айшето излиза пак през задната врата , гушнала в пазвата си бир самун екмек - топъл , топъл , а
Кирето се заема отново с производствените си ангажименти.
Но не щеш ли - веднага след това -отново през задната врата в помещението се омъква крадешком още едно джипси- Фатмето- и "на бачо си Киро тихом говори:"
- Да даваш на мене бир екмек и аз ша прави на тебе една "убава работа".
Майстор Кире въздъхва примирено , пребърсва морно чело и захвърля фурнаджийската лопата.
Шофьорската шуба отново влиза в употреба - той ляга върху нея.
Фатмето не чака покана и веднага се заема с "убавата работа".
…Но по едно време и направило впечатление , че " убавата работа"продължава повечко, отколкото трябва , а бати Кире някак странно е притихнал отдолу и не помръдва.
Тя го разбутва :
- Айде , бати Кире , ти да не заспа ?
Но отговор не последвал. Очите на Кирето били втренчени в тавана и не потрепвали. Тогава Фатмето изведнъж разбрала какво е станало и изпаднала в ужас.

36

Хората отвън,чакащи на опашката за хляб, чули само един страшен крясък:
" Вай, дала-а-а!…"
И Фатмето изхвърчала навън , без да смогне дори да си вдигне шалварите.
Когато селяните влезнали във фурната , намерили Кирето -лежи по гръб върху шубата - издъхнал в най- блажената поза на света. Лицето му изразявало върховно блаженство , а органът му продължавал да си стои в ерекция , дори след като сърцето отказало да работи.
Някой от селяните метнал отгоре му един бръшнян чувал , вероятно за успокоение на присъствуващите булки, които замечтано гледали все нататък.
Дълго след погребението местните зевзеци коментират, че имало проблем със затварянета на кофчега. Капакът все се надигал нагоре , поради което се наложило да го заковат.
Но така или иначе, благородното дело на Кирето албиноса не останало без последствия.
След време Айшето и Фатмето раждат на един и същи ден две чудесни момчета -албиносчета,
за луда радост на бащите им. И двете огрочета са кръстени Кирил- съответно- Кирил Асанов и Кирил Шабанов. Щастливите татковци обяснявали , че е така , понеже се появили на бял свят баш срещу св." Кирил и Методий" и, дундуркайки синовете си , им пеели :"Ох на татю белича !…"И пр.
От селото в града избягват :Даскал Дечо, Славето, Сандо македонеца,Златанов Митю, Митата,
Братята Тъпани, Живко , Матаните , Пънделите,Мурджовците, Рамоците и др. и др…
Бягат бащи и деца , бягат всички…
В селото остават най-вече бабички- вдовици и тук-там някой по- държелив старец.
Като не се броят циганите .


Едно пролетно утро пред кръчмата на Мамульово отново сядат на припек няколко стареца, но без путури и цървули ,а с дочени гащи и галоши .И всичките са - кой кьорав , кой глух,кой огълфял .
- Я глей !- казва изведнъж единият и се звери срещу слънцето - Насам идва едно младо момче.
Я каков е юнак!
- Какво ти младо момче ,въ,- фъфли вторият - изпосталял старец с изпокапали зъби- "Смлатили" тъ и тебе! Не видиш ли- оди като гарван срещу вятър. Май-гаче е Колю Йогата.
- Аслъ, той е !- потвърждава третият- Не е изтрезнявал от снощи.
- Ба, ба - от снощи- коригира го другият - аз не съм го виждал трезвен никогиш , откакто е дошъл от града - има пет години и кусур..
- Яз съм го виждал трезвен - припомня си първият - коги го кръщаваше попът.
/ Колю -йогата е единственият мигрант в обратна посока - от града към селото , който бързо отнема палмата на първенството от местните пияници , още повече , че старите юнаци са вече в гроба./
- Бре, бре -чуди се вторият- отде ли взема пари, та пие толкова?Не вярвам сам да си прави ракията.
- Хич биля- навъсено потвърждава вторият-трябва да има пепелянка до бъчвата , та да я пази.Той намира пари.Хване майка си,набие я,вземе и пенсийката и я изпука.Това е всичката философия.
- Има още -добавя третия - завчера като свършили парите от пенсията ,продал на майка си квачката с пиленцата на едни цигани и опукал парите.
- Бря, бря какви хора се навъдиха !- гневи се първият- той тоа може и майка си да продаде за тая пуста пукница.
- Майка си не може ,оти е дърта , ама жена си веднъж е продал на едни пущове в града. Само че
след това тя го изгонила от къщи , та затова той е тука сега . Да краси селото…
- Ама ,че хора бе!Чини ми се ,че това е бъдещето на селото.
- Ако не и на цяла България…
- Мамка му!
Старците се кокорят един срещу друг и псуват без ентусиазъм.

Р.С. Радев 2000г

/ Събитията и участниците са измислени, но не всички/
Р.С.Р.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=44912