ХуЛите - Таласъмски хроники 1

Гротески
Част1

/ Несполучлив опит за сценарий /

Едно обикновено селско утро.Малък селски площад, където сутрин събират говедата за паша, черква с изкривена камбанария, прихлупена кръчма и пред кръчмата на дървена масичка без покривка трима старци с гугли и потури седят мълчаливо и си пият ракията.
През площадчето минава млад левент и след като поздравява старците, се отдалечава надолу по чакълираната уличка. Тримата патриарси поглеждат примижавайки срещу утринното слънце и клатят глави затоворнически.
- Това момче каковто е мегданлия…- казва единият и млъква.
- И каковто му е чорбалив …- прибавя вторият.
- Ждъ требе да го оженим -заключава третият.
Тримата сучат мустаци и тракат с броеници.

Група възрастни жени седят на една пейка на улицата пред стара къща в долната махала , предат вълна , плетат и си приказват. Клюката е най- обикновена - селска от битов характер.
- Разправят , че Кънчо- Пениният син щял да са жени - подхвърля едната .
- Тя била някаква гражданка -една такава- засукана от даскалски джинс - обяснява другата.
- Ами да върви момчето у града - обажда се трета - какво да прави тука в това загубено село -таласъми с таласъми…
В това време към тях се приближава младо момче- сербезлия- с току що набол мъх под носа и бутилка ракия в едната ръка.
- Заповядайте на сватбата на батьо - казва то в пристъп на законна гордост и поднася бутилката- в неделя ждъ са жени.
- Да е жив и здрав батьо ти !- благославят жените- Ами как се казва булката, бре Живко?
- Вирджиния- обяснява младокът и след като си прибира бутилката , влиза в двора на следващата къща.
- Въх , мари, то какво е това такова име Вир… Вир…Вирджиния!- изписква едната лелка.
- Ами мундерно…

Младокът се омъква в двора оглеждайки се и ослушвайки се и подвиква тихо :
- Како ,Нейке!
Но никой не се обажда .Той заобикаля къщата все така озъртайки се и забелязва в задния двор въпросната кака Нейка , която надупена мете фурната .
- Како, Нейке! -
Отново никаква реакция. Тя бърка с някаква дървена лопата и парцали -омотани на един кол толкова старателно, че почти се напъхва във фурната . Само задникът и стърчи отвън - закръглен и кръшен като презряла тиква, сякаш всеки момент ще пръсне овехтялата манта. Малкият се шашва за секунда , очите му се ококорват и устата му се отваря като на шаран. Тази гледка продължава твърде много за него- има, няма- две три секунди. Малкият повече не вика.Той се приближава тихо, с котешки стъпки , очите му блесват с внезапно решение, оставя внимателно бутилката на земята и с лъвски скок притиска издупения задник към отвора на фурната . За отрицателно време мантата е запретната , отдолу няма нищо, което да пречи , юнакът се залепва като къс мъник за кръглата задница , разкрачва я и с ужасяваща бързина я пришпорва.
От фурната се чува кратък вик , който преминава в тихо котешко мъркане и мяукане. Паянтовата постройка на фурната започва да скърца и да се тресе ритмично.
Всичко приключва толкова бързо, че каката дори не успява да се окопити . Младокът грабва бутилката и с невероятен скок , на който би могъл да завиди всеки олимпиец, прескача кирпичената ограда и изчезва зад стобора между шубраците.Пътем си прибира "инструмента" и се огащва…
2

Кака Нейка- млада и засукана булка-бездетка, чийто мъж доста си попийва, а освен това е на гурбет в града, хуква озъртайки се по двора, но не намира никой. Накрая излиза на улицата , отупвайки праха и брашното от мантата си и вижда лелките на пейката пред съседната къща.
- Мари жени , да видяхте някой да минава от тука?
- А…а- няма, няма - викат те - само онова малкото -Живко -на Пена Пънделката - калесва за
бачо си Кънчо , оти щял да са жени.
- Ма как така -малко? Та то калесва като дърто…- заключава кака Нейка и се отправя към фурната захилена до уши.

Черковният двор е препълнен с нагиздени селяни и селянки. Задава се селската музика с гостите и младоженците . Музиката се състои от огромен тъпан от биволска кожа ,стар акордион -"Велтмайстер" и два кларинета
Тупанджията- едър селянин с червендалеста глава и ръце като бухалки , блъска кияка със страшна сила и тъпънът ехти като гръмотевица чак до съседното село , без да са нужни усилватели и други допълнителни дрънкулки. Акордионистът- млад късокрак мъж с имфантилна физиономия- зяпа към небето и разтяга своя инструмент като гимнастическа пружина , ръчкайки с дебелите си пръсти само басите, от което акордеонът реве и хълца почти като магарето на попа, което също надава рев от яхъра ,вероятно протестирайки , че не са го допуснали да участвува в тържеството .
Двата кларинета пищят неистово в ръцете на братята цигани - черни като кюнци , на които вратните жили са опънати като въжета от напъване , а бузите им -аха- да се пръснат.
Те уж изпълняват обикновено българско хоро , но на финала винаги го разкрасяват и извиват в ритъма на страстно маане.
Заедно с магарешкия рев се чува квиченето на прасета и ожесточен кучешки лай.
Младоженците пристъпят тържествено в обкръжението на роднини. Това е същият онзи красив и едър младеж -Кънчо , за когото стана въпрос преди , а младоженката - някакъв изтънял дребосък от градски тип-с бледи хлътнали бузи , едва наболи гърдички и малко, кльощаво задниче. Само зелените и котешки очи шарят неспокойно и критично между избранника , роднините и публиката.
Всички вкупом се отправят към входа на черквицата.

Селският поп Дончо -съвсем явно махмурлия от снощния запой- стои прав с кървясали очи пред амвона , разгръща светото писание и си мърмори нещо на носа , което би трябвало да бъде
църковнославянски , но не е… После го осенява важна идея - набързо се вмъква в криптата ,където клисарят Гуню- местен имбицил -привършва разчистването, отваря някакъв долап - точно зад иконата на свети Архангел и докопва плоска бутилка с бецветна течност и специфична миризма.
Следват няколко яки гълтока и доволно сумтене. На блеещия поглед на клисаря ,той компетентно обяснява :"За да ми се изясни гласът".
След като се връща на амвона , мрънкайки си някаква неразбираема имитация на църковно песнопение- полувизантийско- полуселско , което би трябвало да се възприеме като като хвалебствено слово към Всевищния, той настоява:
- Хайде , братя и сестри, влизайте в божия храм!
Сватбарите прииждат и запълват пространството в малката черквица. От едната страна видимо застават роднините на младоженеца - преобладават гайтани , гугли, потури , сукмани и т.н.- специфични за фолка носии, а миризната е предимно на пот и чесън.
От другата страна застават роднините ма младоженката . Там преобладават костюмите , вратовръзките, трандафорите, копринените рокли и високите токчета . Ухае на ефтин парфюм,
който някъде по средата , където пристъпят младоженците и сватовете , се смесва с миризмата на чесън.
Всички затаяват дъх и дават възможност на попа да започне процедурата по бракосъчетанието.
Той се залавя без много усърдие и изпълнява тайнството със съвсем откровено , почти лъчезарно невежество. Почти през цялото време повтаря напевно една и съща фраза: "Венчается раб божи
3

Кънчо и рабиня Вирджиния " и размества короните на главите им , след което нахлузва пръстените и благославя младоженците. Въпреки,че бракът е предварително сключен и озаконен в кметството,
попът, за да спази традицията, задава същите официално утвърдени въпроси към младите , но по свойствен за него начин:
- Ти, мари, сакаш ли го това нашето момче за свой мъж?
- Ами да - отговаря незабавно младоженката , сякаш бърза да не я изпреварят.
- А ти , бре Кънчо, сакаш ли го това малечкото за своя жена?
Кънчо се зачервява и изпотява , но младоженката го сръгва в ребрата и го настъпва с токчето баш по мазола.
- Сакам го, оти да го не сакам- е отговорът, но на някои от близкостоящите се струва , че не е много убедителен.
- Поп Дончо, който си е чист селянин от Мамульово, продължава да раздава благословии.
По професия , той си е най- обикновен дюлгерин, но на времето , когато умира старият поп не могли да намерят друг,защото след 9-ти септември 44-та година трудно се намирали мераклии за попове ,
поради комунистическите репресии, та сложили този, въпреки ,че имал само трето отделение.
Мотивът бил , че като пийнел , ставал много гласовит, а освен това го препоръчал и партийният секретар.
Венчавката приключва и сватбарите тръгват към мегдана.

Сватбата се приближава към мегдана с неистов вой и тупурдия. Пред кръчмата седят тримата старци и си пият ракията мълчаливо. По едно време първият вдига глава и изсумтява недоволно:
- Бря , бря каква стана тя - язък за убавото момче!
- Отмъкна го тая малка градска кучка- след дълга пауза примирено прибавя вторият.
- Скоро ще останем само ние тук - дърти вампири - барабар с циганите- заключава философски третият и тегли една много дълбока нашенска псувня по адрес на някой , който хем е тук , хем го няма , хем е виновен за всичко , хем не се знае кой е .Но май, май се знае…
- Ако питаш мене , той и попът не е много стока - обажда се отново първият след известно мълчание .
- Море той си е баш пиянде и курварин- прибавя вторият , тракайки с броеницата .
Третият кокори очи:
- Как няма да е курварин , като хем попадията е болна , хем мъжете хукнаха към града по разни строежи, хем има и коджа вдовици от войната. Кой да ги сайдисва тия млади жени -ние с тебе ли?- заключава бавничко той и отпива от едно шишенце с тясно гърло -има-няма-сто грама.
В думите му има и мъдрост, и съчувствие.
- Гали-ба натам прескачат не само вдовиците , ами и другите, дето мъжете им попийват повечко-
забелязва първият .
- То барем попа да не пий , ами и той е една пиянка - очите му все кървясали , а носът му- син като патладжан - допълва вторият.
- Че пие -пие, ама ни оре, ни копае. Само суджуци набива в кръчмата с червено вино и в петък не пости , то май- гаче нивгаш не пости и е як като бик, та затова го търсят булките - уж ги изповядвал. То , че ги изповядва, изповядва , ама от много изповеди - гледам - на Мара- Въчковата вдовица коремът бая се е поддул.-заключава дълбокомислено третият.
- Ъхъ - то да е само тя…

Селската черква . Сградата е доста амортизирана. Камбанарията е изкривена , кръстът-килнат.
В подножието му - щъркелово гнездо с щъркели и малки щъркелчета.
Вътре помещението е занемарено ,свещниците-разхвърляни, иконите ,от които гледат строгите византийски лица на светиите , са изкривени и напукани от времето .

4

Поп Дончо е пиян като мотика и лежи възнак пред иконата с разпятието. Край него се търкаля килимяфката му и една празна ракиена бутилка. От време на време му идва някакво вдъхновение и изревава в просъница някой откъс от евангелето,след което пак се унася в блажена дрямка.
Клисарят Гуню- дребен селски идиот- го дърпа за расото , за да го разсъни , но опитите са напразни Ядосан той ритва килимяфката и се отправя навън . След малко в църквата нахълтва мръсно селско куче , подушва попа и кихва. След което му грабва единия цървул и хуква нанякъде .
След полунощ нахълтва шумна компания от кръчмата. Това са отбор юнаци- приятели на попа, които явно са дошли да си допиват в черквата.
- Охо, той вече е готов - обявява единият и го сритва по задника ,от което попът изгрухтява нещо като " Господи помилуй ",но продължава да си спи блажено.
- И е изпоркал сам бутилката - прибавя друг.
- Не може да е изпил всичко - разсъждава трети- проверете оттатък.
След малко домъкват цяло дамаджанче вино от "скритите резерви" и два свински суджука- има -няма- по половин метър парчето.
- Гледай го нашият как пости- констатира захилен той- оттатък в криптата има още.
- Тоя поп ще гори в пъкъла-заключава загрижено първият- не е изтрезнявал барем от Димитров ден.Яде и пие като продънен- ни от Господ се плаши , ни от Сатана.
- Затова трябва да му помогнем да не съгрешава толкова много - предлага вторият- едър , червендалест мъжага , когото наричат Голям Сребрю - това тука всичкото е за нас.
- Приемам единодушно -обажда се трети селянин с каскет и с цървули - и вече достатъчно пиян.
Това е Гошкин Генко.
- Ха наздраве за поп Дончо!- обявява четвъртият- мургав здравеняк с каскет и и засукани черни мустаци като на анадолски манафин и напълва една кана с вино, след което сам си я изсипва в гърлото. Това е Анкин Колю.
Останалите го последват в начинанието.След малко от църквата долетяват юнашки песни:
" Само Юрдан се не плаши …"
" Крушовене, Крушовене…"
" Станимъка- красив град …"
" Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов"…и др.
Скоро дамаджанът е пресушен и луканките - изядени.
- Има ли още нещо?- провиква се онзи , дето му викат Голям Сребрю.
- Има още един -потвърждава вторият.
- Да се достави! Доставят го и пирът продължава. Късно след полунощ всичко приключва . Всички са кьор-кютуци.
- Аз си тръгвам- обявява внезапно един от юнаците, отправяйки се зигзагообразно навън.
- И аз - подвиква другият , но още със ставането от софрата се гътва въззнак до попа , след което решително се изправя , сякаш му предстои да натръшка цяла вражеска армия .
- И аз- навдигат се останалите.
- Хей чакайте!-извиква левентът с черните мустаци - Ами попа? Няма да го оставим тук -човека -на голия цемент.Ще се схване.
Четирима хващат попа за ръцете и за краката и го помъкват ,кандилкайки се навън. На изхода залитат и блъскат главата му в стената , но той само се изпърдява ,изпсува и продължава да спи.
Обръщат го с краката напред и го помъкват наново през черковния двор.
По едно време, блъскайки се из тъмниците , единият съобразява нещо:
- Чакайте-казва той- попадията ще ни изтрепе , ако се намъкнем в къщата така- с всичката кал.
- Вярно ,бе- потвърждава другият- по добре да го замъкнем в яхъра при магарето.
- Няма да му е за сефте…
- То, аслъ- там му е мястото…
След малко откъм яхъра на магарето се чува тропот и магарешки рев , а надолу по сокаците-
друг рев: " Само Юрдан се не плашиии…" и се смесва с лая на кучетата.

5

Поп Дончо сънува, че се бори със Сатаната ,който е дошъл да му вземе душата и да го хвърли в пъкъла. Поп Дончо се бие юнашки , грабнал огромен кривак , с който налага дявола по чутурата, а онзи реве и блъска копита в земята а от ноздрите му избълват пламъци…
В разгара на сражението поп Дончо се събужда и открива с покруса ,че е хванал магарето за
"оная работа" и я разтяга като ластик, а нещастното животно реве гръмогласно и се блъска в яхъра
ужасено, явно недоумявайки какви дяволи са влезнали в главата на негово светейшество.
Отвънка се чува кудкудякането на кокошките,уплашеното квичене на прасето и лая на кучето .
Целият двор е в тревога.
Поп Дончо изпсува гневно, грабва килимяфката , която се търкаля по земята и я нахлупва на главата си. В следващия момент по челото му потича някаква мътна и смрадлива вадичка , той се блещи и недоумяващо смъква килимяфката . После се дзвери гнусливо в нея , псува още веднъж и изсипва съдържанието на земята. Оказва се ,че това е една солидна порция магарешки фъшкии, които през нощта магарето му е сервирало.
Попът трясва ядовито килимяфката в земята,после размисля за миг, прекръства се и си я взема.
Навън слънцето вече се е показало и се чува тракането на каруци и звън на хлопатари.

Делничен ден в Мамульово. Поп Дончо се помайва из черквата и от време на време имитира, че чете евангелието. Той е още махмурлия от снощи и устата му е засъхнала. Чувствува нарастваща нужда да "угаси пожара", ама няма с какво - онези снощи всичко са изпили. Клисарят Гуню размахва метлата и също имитира заетост.
Влиза млада и засукана селянка с червени бузи и едри гърди. Поп Дончо се облизва и очите му светват като на манастирски котарак. Отдавна булка Деля му бе хванала окото , ама хич не идваше да се изповядва , хем бая време минава , откакто нейния Цончо го тикват в дранголника , защото откраднал от ТКЗС-то два чувала с жито - всъщност -от собствената си нива.
- Какво те води насам, чадо ?- умилква се отчето.
- Ами аз -такова- да се изповядвам съм дошла, отче- мяучи гальовно булка Деля - чух , че много хубаво си изповядвал.
- Така е ,така е. Ами да бъде както казваш и Господ здраве да ти дава- благославя поп Дончо и чевръсто се разпорежда - хей , Гуньо, ето ти два лева . Я отскочи да вземеш свещи от магазина , после се отбий в кръчмата, почерпи се за мое здраве и вземи бутилка с червено вино.
- Ама той магазина още не е отворен - реагира Гуню.
- Нищо, ще чакаш да отвори!- отсича отчето и го избутва безкомпромисно навън. После удря резето на вратата и се обръща към гостенката:
- Я ела насам , моето момиче, ела в изповедалнята .
- Ами да дойда, оти да не дойда - закършва снага булка Деля- то, нали знаеш , отче, моичкият вече цяла година го няма . Сили не ми останаха.
- Знам, чадо , знам . Всичко знам аз. То е грешно така -да стои млада жена сама без мъж. Ей сегичка ще те изповядам. Ела насам - ето тук - до амвона.
Булка Деля пристъпя срамежливо.
- Ха сега коленичи!- продължава поп Дончо насърчително.
Тя коленичва.
- Ха сега положи глава ето тук- на евангелието.
Тя се снижава още повече.
- Ха сега кажи , Господи помилуй !
- Господи помилуй!
В този момент поп Дончо дръпва една седжимка и отгоре се спуска някаква клюса , която заклещва главата на булка Деля и тя вече не може да я измъкне. От другата страна на паравана стърчи само един кръшен, набит и засукан задник. Поп Дончо блещи очи и се озърта гузно. Отсреща го гледа строго и намръщено иконата на свети Архангел Михаил.
- Трай там, бе дядка,- изсумтява ядосано отчето и обръща иконата обратно.
После се приближава с грейнали очи към вирнатия задник на булка Деля и решително запрята полата.
6

- Ама , дядо попе, пусни ме, аз хич няма да бягам- чува се гласът на Деля от криптата.
- Нищо, чадо , нищо, така е по- сигурно.

На една текезесарска нива група жени копаят царевица.
Край пътя селският зевзек дядо Събо коси трева за магарето, което пасе наблизо.
Дядо Събо е дребен, хитър старец с потури и пояс- човек от старите българи.
По едно време му се припикало и той се оглежда наоколо къде има място да "пусне водата". На около двеста- триста метра по надолу има някакви храсталаци , но на него не му се ходи чак до там и решава въпроса Соломоновски. Той застава зад магарето , вади си пикалото и започва да пикае, мърморейки тихо :" Стой , Марко, кротко , Марко…"
И Марко кротува, само че за зла участ забелязва в далечината някаква засукана магарица , която също пасе трева край пътя и хуква като пощръклял с въсторжен рев и "извадена бухалка", все едно , че атакува вражески позиции.
Дядо Събо няма време да се огащи и всички жени от звеното го виждат как пикае.
- Въх , мари, та той си го е извадил!- вика едната - едра цуцулана и хвърля мотиката на земята .
- Кой ,мари, магарето ли?
- Не, мари,- дядо Събо…
- Оле , Боже, дъртият му пиргишин-даже го и размахва-пищи друга булка и също хвърля мотиката.
- Въх, въх, въх , не го е срам- стар мундарин!- гълчат всички и се хилят.
Човекът си прибира засрамен пикалото и дори си намокря потурите. После хуква с развят пояс
подир магарето и вика:
- Марко, Марко, чакай, мамка ти магарешка!
Само че Марко вече е набрал скорост и докато дядо Събо се дотътри запъхтян на местопроизшествието, е възкачил магарицата и набива със всичка сила.
Дотичва запъхтян и собственикът на магарицата - парцалив селанин - и мига въпросително.
Дядо Събо сяда на земята и забърсва морно чело. После вади от пояса едно плоско шишенце с безцветна течност и мърмори утешително:
- Свато, свато, тя стана ква стана , ами барем да му цокнем по едночко. Ха наздраве!

Кметството на село Мамульово.
Това е едноетажна стара постройка , наскоро ремонтирана и варосана , отзад преграден двор с полусрутена селскостопанска постройка, а в двора- общинският бик- Гочо.
За бика се грижи циганинът Бикташ- черен и късокрак мангал.
Кметът Пейчо е също такъв, каквото е и кметството ,каквото е и селото- първосигнален селянин , полуграмотен , с дочен панталон , гумени цървули и химически молив на дясното ухо. Той е заел тоя пост с преимуществото на "активен борец против фашизма и капитализма".
Т.е.- посрещнал пръв Мамульовските партизани -трима младежи от селото , които на осми септември 1944 година избягали в гората ,пренощували , а на девети -рано сутринта се върнали като победители. Големи юнаци и патриоти…
Той извиква Бикташа в канцеларията и му нарежда :
- Бикташ, в други ден е големият национален празник на България- Девети септември. Ето ти едно червено знаме -иди да го забиеш на покрива на бикарницата в чест на победата!
- Слушам, дургар перседател!- изревава Бикташа и грабва знамето. После хуква да го забие на покрива.
Само че бикът Гочо изглежда има някакво възражение по въпроса.
Докато Бикташа пресича двора , бикът , който до този момент спокойно си преживя на сянка, внезапно изсумтява застрашително и тръгва с пламнали очи срещу циганина. Последният се опитва да го прогони , като размахва знамето и го удря с пръта по главата , но това още повече

7

разярява животното и то се втурва напред. Бикташа зафучва знамето и изкрещявайки:"Олеле, бати Пейчо!"-хуква със скорост , за която шампионът в спринта от последната олимпиада би могъл само да мечтае и се изкатерва като котка по отвесната стена на кметството - има, няма- пет метра -чак
на покрива , та даже и на комина.
Бикът повече не му обръща внимание, но набучва знамето на рогата и ,фучейки, млати в земята , докато то него остават жалки парцали. Може би той е единственият явен "дисидент" от онова време , който открито е демонстрирал своите "политически убеждения ", повеждайки категорична борба с червената напаст.
Но от кметството изскача Пейчо - син зелен от гняв - със зареден пищов и "революционен пламък" в очите.
- В името на революцията , ще те разстрелям , гад - процежда зловещо той и насочва пищова към широкото чело на бика Гочо - ти оскверни свещеното червено знаме…
- Пейчо, стой!- чува се разтревожен глас откъм улицата . От там се задава запъхтян дядо Тоню -тъпана , мъкнейки с въже една първескинка крава - Сакън , бика няма да халосваш! После ще трябва ти да "сайдисваш" кравите.
- Ще го разстрелям, мамка му - настоява кмет Пейчо - тоя бик е фашист. Съдра знамето на революцията и хич окото му не трепна.
В това време от полусрутената постройка на бикарницата се задава Алтъна - булката на Бикташа-
водейки три невръстни циганета за ръка , едно на гърдите и едно в корема и дълбокомислено заключава:
- Ти го остави знамето , бати Пейчо, ами ако бикът го беше утрепал мойто Бикташ - и мене ждъ требеше да сайдисваш.
- Бикташ ли ? Ами къде го Бикташа?- пули се Пейчо и бавно прибира пищова в кобура.
- Тука съм, тука - обажда се потърпевшият . Всички поглеждат нагоре и ахват. Дядо Тоню пръв се окопитва.
- На тоа требе да са му поникнали крила - коментира той -Я да тъ видим как фърчиш , въ !..
Кмет Пейчо гледа тъпо и не вярва на очите си.
- Само не ми разправяй , че си се изкатерил по стената!
Бикташа го стрелва с неподозирана свирепост.
- Ако и тебе те беше погнал Гочо с това червено знаме , ти и на камбанарията щеше да се изкатериш.- контрира го той- Друг път сам си вдигай червеното знаме , ако щеш и червена панделка вържи на пишката на Гочо! А сега ми донесете стълбата да слезна!
Той произнася тази тирада почти на литературен български.

Канцеларията на кмета.
Кмет Пейчо е сам и чете вестник. "Работническо дело", сричайки на глас: Мас…масови…зацията
В сел …селското стоп…стопанство в Трак…Тра-ки-я е пред прик…приключване и т.н.
На вратата се почуква и веднага след това се показва ухилената глава на селския пъдар Маслинко.
- Водя го, дургар пресдател.
- Аха, нека влезне!- нарежда кметът.
В стаята се вмъква полекичка , ослушвайки се и мигайки смутено дядо Събо. Кметът се прави на много зает и се звери продължително в някакъв тефтер , карайки старецът да пристъпя от крак на крак и да се озърта неспокойно. По едно време дядо Събо уж между другото подхвърля:
- Пък на менека ми се чини , другарьо кмете, дека си го обърнал тоа тефтер на обратно.
- Ти не ма учи мене как да гледам тефтерите - срязва го Пейчо, като все пак завърта тефтера в правилна посока- ами я ми кажи какво си направил там -на къра!
- Че какво толкова- сумти неспокойно старецът - то това -магарето беше виновно . Ти по- добре него извикай в канцеларията.
- Ти остави сега магарето -скастря го началникът - ами кажи вярно ли е , че си го направил?
- Направил съм…Какво толкова съм направил? То магарето…

8

- Абе стига с това магаре !Разправят , че си се изпикал пред жените - там на нивата. Това противоречи на социалистическия морал. Буржоазно е и капиталистическо. Какво да те правя сега- стар човек си …
Дядо Събо мига виновно и се чеше по врата. После му идва в главата някаква идея и той прави предложение:
- Другарьо кмете - казва той примирено в пристъп на разкаяние и туря ръка на сърцето-така си беше, вярно е , виновен съм. Но каквото станало- станало и не може да се върне. Ето защо имам предложение.
- Казвай да чуем !
- Предлагам , жените от звеното , дето бяха там и ме видяха да пикая, да се реваншират .Може да са се притеснили нещо, заваллиите, и да искат да си го върнат. Нека сега всички да се изпикаят пред мене…

Дядо Тоню -тъпана е нещо като завеждащ културномасовата работа в селото. Той взема дейно участие в организирането на всички празници : като се почне от религиозните, именните дни , сватбите, кръщенките , угощенията , погребенията и се свърши с революционните и партийните.
Готов е да играе, да пее , да декламира и да държи речи при всеки повод и без повод. Има дарбата да говори в римувана проза и импровизира с най-главозамайващи рими . Обикновено се представя пред селската публиката в характерен стил:
" Аз съм дядо Тоню -тъпана-
душата му в мир окъпана…"
Освен това е и нещо като тартор в кръчмата. По всяко време от там може да се извиси неговият специфичен тенор и бисери с военно-патриотичен отенък от Балканската и Европейската война,
в които е бил активен участник:
" Ний сме войници и вървим напред…
Напред, напред, напред- фелдфебела проклет.
Напред, напред, напред- той имал лош адет.
Напред, напред, напред- какво има за обед?
Напред, напред ,напред- помия със оцет…"
И т. н.
Говори се , че на младини в кръчмата вдигал със зъби масата с чашите и бутилките, без да ги разсипе. Много жизнен и корав старец.
В кръчмата на една маса, освен дядо Тоню, са дядо Видю-котето,дядо Балю, дядо Петко , дядо
Христо- Чикчирика - все отбор юнаци. Те могат да се напиват по няколко пъти на ден , а някои от тях дори нямат време да изтрезнеят. Например, според изчисленията на участъковия лекар от общинската поликлиника , Чикчирика трябваше да е умрял от цироза преди повече от тридесет години. Само че напук на науката , е съвсем жив и участвува дейно във всички запои- било то в компания или сам. Има само трудности с финансирането , защото земеделската пенсия е съвсем недостатъчна да му подсигури безпроблемни имвестиции в тази свера.Понякога компенсира с ходене по гости , където черпят безплатно . В китното село Мамульово е допустимо да нямаш брашно в дисагите , но е недопустимо да нямаш ракия или вино в бъчвата. Значи си пълен аут.
Но кръчмата е най -почитаната институция, за разлика от държавата.Кръчмата си е кръчма…
Пиенето е твърдо- "Грапа" от" Винпрома"-смърди , та се не трае.
Юнаците са във фаза, когато всички приказват , ама никой не слуша.
- …И тогава мина генералът на бял кон пред целия строй и с извадена сабля - обяснява вдъхновено дядо Тоню- и извика :"Юнаци, пред вас е Люлебургас!.."
- Бял кон ли - изправя се внезапно в просъница дядо Балю- той тоа бял кон го открадна Мустафата-циганина от Дуванджии и го продаде на хайванпазара в Балтъджии.
- В Балтъджии -кайш- обажда се и дядо Видю -котето- аз през трийсет и втора закарах там една каруца с жълви ;трампих ги за две шилета.По оня край си пият виното с мезе от жълви.
- И лалугери - допълва дядо Петко- пил съм там вино с мезе от лалугери.

9

- Може и от коне - уточнява дядо Тоню - като викна генералът: "Напред , момци!" И ние тръгнахме на нож. Да, ама отсреща затракаха картечници. Изтрепаха сума ти народ.
След като погребахме мъртвите , изядохме и убитите коне, а вино имаше колкото щеш из мазетата ,
щото хората от селото бяха избягали.
- Чудя се какви са тия хора , бе мамка му стара- възмутено констатира Чикчирика- да държат цели бъчви с неизпито вино . Избягали и зарязали виното. Аз…протестирам!..
- Зарязали го- потвърждава дядо Тоню- селото пусто. Намерихме само един поп в едно мазе и той беше пиян като мотика. Лежеше до бъчвата.
- Поп ли , че там не са ли ходжи?
- Селото беше българско . По онова време тъдява живееха много българи . После ги прогониха.
Та ,значи ,попът беше гушнал едно дамаджанче като млада невеста и заспал. Като го сритахме се ококори и извика: " Урра, да живее България!" Истински патриот.
- Също като наш поп Дончо -уточнява дядо Балю - и той така гушка дамаджанчето.
- Море не само дамаджанчето - подметва дядо Видю - май гаче гушка и невестите…
Юнаците един по един си тръгват към къщи . Най- напред тръгва дядо Видю-котето -хърбав старец
и пиян като кютук .Той се подпира с едната ръка за бастуна, а с другата по масите и полекичка се измъква навън. Но стълбището , състоящо се от три стъпъла ,се оказва трудно препятствие и той го преодолява бавничко , на заден ход и пълзешком. Малко по-нататък има плитка локва и той в желанието си да я прескочи , пльосва вътре с цялата си "мъжка сила", а гуглата му хвръква на няколко метра. Няколко минути той лежи така неподвижно , после вдига глава и изрича заканително , сякаш произнася заклинание или клетва за вярност:
"Аз пак ще стана ! Ще стана и ще си ида като мъж!"
След което притихва в локвата.

След малко от кръчмата се измъква и дядо Петко . Още с първата си крачка той полита напред и слиза на търкулки по стълбището. Капата му хвръква. След него се втурва дядо Балю. Той преодолява стъпълата на бегом, но долу се спъва в тялото на дядо Петко и се пльосва до него на пътеката . Няколко минути двамата се кокорят един срещу друг и се чудят какво е станало.
После дядо Балю почва да души въздуха като хрътка и прави гнуслива гримаса.
- Наборе, ти май гаче си се осрал...
- Кой аз?-отрича категорично дядо Петко - Никогиш! Чувствувам се също като шестнадесет годишно момче.
- Смърдиш на говна.
- Извенявай, наборе, ама това говно не е мойо.
- Ами чиьо ждъ е тогива ?
Дядо Петко се дзвери и върти очи . После топва пръста , души го и близва.
- Да е твойо , не е твойо, макар че и ти си целия овъргалян с говна.
И заключава компетентно:
- Според - както сочи науката- говното требе да е кравешко..
- Как позна , бе наборе?
- Баджанакът Даню одеве си беше вързал кравата тук и пи набързо две ракии.
- Мамка му!

Към полунощ кръчмата се изпразва . Мъжете един по един и на групи се изнизват и потъват в мрачината на калните Мамулювски улички. Песните : "Юрдан се не плаши " и "Крушовене-Крушовене" постепенно утихват ;утихва и кучешкият лай.
Дядо Тоню - предпоследният от компанията - жилав дребен старец , става решително и тананикайки собствените си музикални произведения "на бърна" се отправя към изхода, където , преодолявайки безгрешно всички препятствия , също изчезва.

10

Последен на масата остава Чикчирика. Той ту задрямва , ту внезапно се ококорва и отпива решително от полупразната бутилка.На кръчмарят му омръзва да чака и започва да нервничи.
- Хайде , байно обирай си крушите, оти вече затваряме дюкяна !
Не последва никаква реакция . Чикчирика е като гипсиран и ни шава , ни говори.
- Хайде приключвай с ракията , че да ходим да спим.- повтаря раздразнено кръчмарят- млад мъж-наскоро назначен - син на стария кръчмар-излезнал в пенсия. -Утре ела да си допиеш.
Никаква реакция. Чикчирика е напълно изключил.
Накрая младокът не издържа , пипва "юнака" с едната ръка за яката , с другата -за дъното на гащите /келнерската хватка/ и го помъква навън.
Ала Чикчирика не е вчерашен. Той се вкопчва за масата и кръчмарят го влачи заедно с нея.
- Пусни , бе , пусни веднага масата!- крещи гневно той.
- Не! Никогиш!- отговаря непоколебимо юнакът- Другарят Ленин е казал да се държим здраво за масите…

Канцеларията на ТКЗС-то. Полунощ.
Кметът , партийният, председателят на ТКЗС , агрономът, ветеринарният лекар, комсомолският секретар, двама полевъдни бригадири, един животновъден бригадир, още двама-трима местни партийни другари и един отговорен партиен другар от областния град заседават. Всъщност, заседанието се провежда пред една огромна софра, отрупана с мръвки, кокали бутилки и чаши.
Започнала е заключителната част и другарите -здраво подквасени - припяват революционни и партизански песни. "Партизан за бой се стяга "..и т.н. По едно време в една от паузите на революционния грохот ,навън се чува припрян щучешки лай. Партийният дава знак и всички млъкват и се ослушват. Гюрултията навън става все по- ожесточена. Чува се джафкане, ръмжене
тракане на челюсти ,трошене на кокали, вой и квичене.
- Мамка му- произнася кмет Пейчо- кучетата са погнали някого . В ТКЗС-то трябва да е проникнал враг.
Другарите се облещват и се хващат за оръжието .
- Може да е някой империалистически агент- добавя партийният.
- Другари, да бъдем бдителни!- вдига палец градският партиен бос- Ние ще победим.
- Венсеремос!- крещи въодушевено комсомолският- голобрадо дебилче , който пие само лимонада , но това не му пречи да е по- замотан от останалите.
Гюрултията се приближава и всички се втурват навън с извадено оръжие, заемайки кръгова отбрана. На мъждивата светлина на прозореца в дъното на двора се забелязва голямо рошаво кълбо от кучета, вкопчени в нещо -черно и рошаво , което също лае и хапе ожесточено. От време на време някое от псетата побягва с жалостиво квичене и се скрива в тъмнината . Едно се втурва квичейки, в канцеларията с отгризнато ухо и цялото окървавено и оръфано.
- Мурджо, това ти ли си?- извиква ветеринарният ,като успокоява скимтящото псе- Бре, мамка му, виж какво го е направил. Какъв ли ще да е този дзвяр?
Постепенно глутницата оредява . Едно по едно кучетата побягват ,квичейки от"полесражението", зарязвайки фронта открит. Остава само победителят- големият рошав "дзвяр".
- Бря, каква стана тя- мечка е- стреляйте!-извиква кмет Пейчо и гръмва с пищова към рошавото нещо. Другите също откриват огън.
" Онова нещо " се спира на няколко крачки в тъмнината , изглежда ги свирепо през рунтавите вежди и извиква гръмогласно.
- Бря, Пейчо, мамка ви и копелета комунистически, оти си хабите джепането! Мене на фронта французите с топове и картечници не можаа да ме утрепят , та вие ли- с тези пльоскала!
Всички разпознават дядо Тоню -тъпана и мигом изтрезняват .
- Бря ,мааму стара, кво щеиме да направим ! Ама какво правиш тук посред нощ, бе човек?- вика бай Ристьо- председателят на ТКЗС- за малко да те простреляме..
- Ждъ ма простреляте , ама другия път- изрепчва се дядо Тоню и се омъква в канцеларията. Той е целият оръфан , окъсан и оглозган . От кожуха му висят парцали .
11

Само очите му святкат и мустаците му потрепват зловещо . В устата му се виждат едри пожълтели зъби , които все още стискат парче от кучешка опашка.
Той изплюва опашката на пода , изсеква се и изрича ядосано :
- Дойдох тук да си нахраня коня и да го почистя , щото тия цигани , дето сте ги назначили за животновъди нито го зобят както требе , нито го сайдисват. Така си лежи върху лайната , заваллията.
И заключава наставнически:
- Едно време в казармата фелдфебелът само да забележеше в конюшнята по земята конски фъшкии, туряше ги в каската на дневалния и му я нахлупваше на главата . Така като ви гледам вас-всичките- хайлязи с хайлязи комунистически - по една каска с фъшкии ви са малко. Само дето зяносвате на ората имота и добитъка.
…И сте седнали тук да плюскате и да пиете без мене . Такова нещо в това село още не се е чувало , нито виждало.
При тези строги думи дядо Тоню сяда решително на софрата пред слисаните погледи на компанията , придърпва към себе си пълната кана с искрящо червено вино , а с другата ръка набучва на вилицата една едра пържола.

В кръчмата една компания пийнали мъже тихо си приказват . Очевидно става въпрос за някакъв заговор.
- Море моята Тина напоследък много често започна да оди на черкова да се причистява -споделя единият от групата -опърпан , брадясъл селянин с мазен каскет.
- И моята Кина- също - подкрепя го съчувствено съседът му - имала много грехове.
- Ами и моята -допълва третият- той попът много умеел да опрощава греховете.
- Тя таа работа -гали ба- ми се види малко сумнителна- обажда се голобрад червендалест селянин- ждъ требе да я проверим.
- Искаш да кажеш , че попът май,май…такова…-поглежда го подозрително другият отсреща.
- Аха- баш това искам да кажа - потвърждава кьосето- нефела ми се чини работата.
Последният от групата -едър разплут селянин - нищо не казва Само поглежда кръвнишки ,
изпсува през зъби и излиза навън кандилкайки се , без да си плати сметката.
- Какво му става на тоа?- промърморва очудено единият.
- Казва ли ти някой - вдига рамене другият.
- Море тя жена му комай нещо е надула корема.
- Че какво от това? Да е живо и здраво! Да е хаирлия!..
- И аз така викам, само че той се върна от затвора преди няколко дена.
- Аха…
Те се споглеждат съчувствено.
- Много сумнителен е тоа поп- подхваща отново първият.
- Руча блажно и по велики пости - констатира вторият.
- И вино без луканки не пие…
- И чете евангелието отзад - напред.
- Хич не му е чиста работата .
- Ждъ требе да го проверим.

Малко по- късно в черквата влиза тантуреста селянка със забрадка, като навежда свенливо глава прикривайки лицето си. Поп Дончо е сам в криптата. Той отпива блажено от бутилката и отхапва поредното парче луканка.Физиономията му е разцъфнала от блаженство. Носът му и още по- червен от обикновено , а очите му лъскат .Личи си , че е пийнал здравата.Наоколо се търкалят празни бутилки. Когато селянката се появява , физиономията му съвсем разцъфтява.

12

- Идваш тъкмо навреме , чадо- изтананиква той и грабва евангелието- Господи, помилуй!
Селянката се приближава боязливо и се оглежда.
- Ела, ела , не страхуй ся -подканва любезно поп Дончо -ела насам при дяда ти поп. Кажи сегинка какво има , чадо.
- Ами ,дядо попе- измяучва жената с тънък гласец- грешна съм.
- Нищо , чадо нищо - успокоява я той с блага усмивка - сегинка дядо ти поп ще ти изкара всичките грехове. Я ела тук!Още по- насам . Целуни сега евангелието . Кажи сега :"Господи помилуй!"
Докато тя се усети, отгоре се спуска клюсата и главата остава заклещена от другата страна..
Тя се дърпа подплашено , но усилията остават напразни. Главата все повече се заклещва а задникът безпомощно стърчи .
В това време забрадката се изхлузва е се оказва , че тя не е "тя ", а е той- онзи голобрад селянин от компанията в кръчмата , който пръв се бе усъмнил в "негово светейшество "поп Дончо.
Последният не забелязва промяната и заобикаля отзад , все така кръстейки се благочестиво.
Онзи започва да вика и да псува.
- Абе, дядо попе, мамка ти ,аз съм мъж…
- Чадо - отговаря със съчувствена въздишка поп Дончо- Трябва да прогоним нечестивия…
- Попе, спри, мъж съм !- вика кьосето и главата му , останала безпомощно от другата страна на паравана, става все по-червена . После очите му се ококорват, вратните му жили се издуват и внезапно започва да му расте брада - дълга и черна.

Сутринта кака Нейка мете пред къщи и наднича през оградата .
Живко- по малкият брат на Кънчо кара говедата на говедаря и като я забелязва се опитва да се скрие. Само че тя е по- хитра и бързо изкача на улицата.
- Живко,- припка тя по него - Живко бре, ела какин , да ми помогнеш да преместим спалнята , че бачо ти Иван все няма време от това пусто пиене.
Живко разбира, че е попаднал в капан, но няма как да откаже . Нагонва говедата нататък и се връща при кака Нейка, като се озърта гузно и подплашено. Каката любезно го подканя:
- Ела, какин, ела! Ела тук- в спалнята.
Когато Живко влиза в спалнята, тя вече е полуразголена-как ли е успяла толкова бързо -и уж разчиства наоколо.
- Седни тук, ето тук- приканва го тя гальовно и го настанява на дивана , след което започва да мести разни предмети, да се дупи и да почиства килима , а изкусителният и задник, полуприкрит с някаква къса мантичка , уж случайно е все извит към младия гостенин , който второчено гледа нататък , а устата му е зинала в някаква полуидиотска гримаса.
Кака Нейка забелязва въздействието и му се усмихва подканващо. Това е повече от достатъчно.
Младокът се хвърля към нея като шахън, търкулва я на килима и мигом се напъхва между чатала и.
След малко откъм стаята се чуват специфични звуци , напомнящи мяукане и мъркане.

Една сутрин в кръчмата някой забелязва, че Чикчирика го няма. После всички , които сутрин рано пият бира за изтрезняване , констатират, че Чикчирика го няма. Такова чудо не беше възможно да се случи. Всички тук знаят , че сутрин рано Чикчирика чака пред кръчмата , за да я отворят и да си поръча най -напред бира. В това отношение той е винаги пръв.
- Няма го - потвърждава за пореден път дядо Петко - требе нещо да се е случило.
- Непременно нещо се е случило- подкрепя го Гьоката от другата маса.
- Случило се е ами-обажда се дядо Балю-може да е паднал в някоя канавка .Може и да е пукнал.
- Никогиш- оборва го дядо Видю -котето . Днеска - баш на задушница, когато има толкова пиене , Чикчирика няма да умре по никой начин. Всички може да изпукат ,само не и той.

13

И все пак слухът , че Чикчирика е умрял постепенно надделява.
Малко по- късно през кръчмата наминава поп Дончо да се подкрепи с червено винце и създърма и потвърждава слуха:
- Предал е богу дух заваллията- обяснява той с необходимата тържественост- Сабахлен рано Таира-циганина го намерил вкочанен в канавката , като изкарвал прасетата на къра. Само на петдесетина метра от къщи паднал и не станал. За малко да го изядат прасетата. Добре , че Таира ги видял и ги разгонил с тоягата .
- Бог да го прости!- кръсти се Анкин Колю-Умря като мъж. Де всеки му такава смърт.
- Такава е божията воля - проповядва поп Дончо- всички един ден ще се явим пред всевишния.
- Аз пък докато не го видя в дупката ,не вярвам- скептично отбелязва дядо Видю - той и друг път е "умирал".
Влиза кмет Пейчо и също потвърждава :
- Прегледа го докторът и констатира смъртта- отбелязва той- вече го зачеркнахме от списъците на кметството .След обед ще е погребението . Тялото на покойника ще бъде изнесено за поклонение в черквата.
- Абе, чини ми се че малко сте поизбързали- зарича се дядо Видю- като нищо може и да възкръсне.
- Боже , прости му!- кръсти се поп Дончо- той не знае какво говори.

Църквата на село Мамульово .
Погребението на Чикчирика.
В средата на помещението е кофчегът с тялото на покойника. Погребението е скромно. Кофчегът е обикновен - производство на фирма "Последна грижа"Има няколко букета с цветя , няколко бутилки с ракия до главата на покойника - очевидно без ракия , той и на оня свят не би отишъл- а освен това някак странно се бе разхубавил в тази поза- бабичките са почти очаровани. В ръцете му е напъхана една дебела свещ , а наоколо димят няколко по-малки лоени свещи.
Поп Дончо размахва кандилницата и каканиже неразбираеми за никого и за него самия словоизлияния на някакъв набеден църковнославянски, който би затруднил и самия Господ-бог.
Попът е видимо пиян ,но успява юнашки да запази равновесие.
Бабичките се кръстят и вият на умряло. Тук са и юнаците от тайфата на Чикчирика, откровено пияни , но с дружни усилия стоят на крака и активно се включват в ритуала.
- Бог да прости нашего приятеля - раба божи Ристьо-Чикчирика- намила непрестанно поп Дончо.
- Бог да прости Чикчирика - повтарят хорово юнаците и отпиват от бутилката, която бързо намалява.
- Олеле, бре Ристьооо!- вие бабичката на Чикчирика - Как можа по никое време да пукнеш,
бреее!…Гиди, дърти вампириноо…И менека горкана да остави-и-ш. Заради тая пуста ракияяя…
Ракия ощеее- мастикааа… Барем по- рано да беше пукнал бреее! Та и аз да се куртулисам като оратааа. Дорде бях ощеее по-младааа…друг чиляк да си намеряяя… Ами сега на дърти годиниии
за нищо веке не ставааам. И господ биля мъъ не искааа.
Бабичката още дълго кълне и нарежда. Поп Дончо фъфли баналности.
Дядо Вълю-македонеца -бежанец от Беломорието - се изрепчва да държи надгробно слово. Той е вече пиян до козирката и едва пази равновесие.
- Ристьо, Ристьо, скъпи приятелю -нарежда вдъхновено дядо Вълю- Я коги ти окам на тебека:
"Пий Ристьо, мастиката со вода!" Ти-"Не-чиста ке я пием!"
"Пий, Ристьо мастиката со вода!"
"Не, -чиста!"
Леж сега у гроб студен , майцу да ти ебем! Амин!
- Амииин!- поддържа темпото поп Дончо и размахва кандилницата с тамян току под носа на мъртвеца.
Бутилката прави още един оборот в ръцете на юнаците и съдържанието окончателно приключва.
Останалите ,които не са куснали при последното завъртане се оглеждат неспокойно.

14

Една бабичка съчувствено присяга , за да им подаде от бутилките , които са курдисани в кофчега на мъртвеца на видно място , заедно с цветята .
Внезапно тя изписква, сякаш бе видяла самия Сатана.
"Мъртвецът" като ястреб присяга и грабва бутилката от ръцете и. Бабичката се тръшва на земята
от страх и започва да приритва.Всички гледат като втрещени и се приближават боязливо нататък. "Мъртвецът" бавно се надига и сяда в кофчега. Няколко секунди той се кокори наоколо,очевидно недоумявайки какво става , после хвърля дебелата свещ, която бе стискал до сега,невъзмутимо измъква тапата на бутилката и жадно я налапва. Чуват се няколко звучни гълтока.
После "мъртвецът" прави гнуслива гримаса и изплюва съдържанието с непреодолимо отвращение.
Стоящите наблизо успяват да чуят следната знаменателна реплика:
- Мамка му, кой е сипал в бутилката вода!?.
В следващия миг хвърля сбърканата бутилка в кошчето с изгорели свещи и отваря друга . Този път няма фалшификации и опитът е сполучлив.
Докато Чикчирика излива съдържанието в гърлото си с блажено спокойствие, поп Дончо- съвсем шашнат от развитието на събитията, ни в клин , ни в ръкав ,подема :
- Христос возкресе из мертвих !…- и т.н.

Следва...