ХуЛите - Данайски дарове

Гротески

Драмата продължи няколко минути.Той очевидно я молеше нещо и тази молба беше кучешки жалка.В очите му бликаше съвсем неприкрито отчаяние - нещо там се късаше и гаснеше-това беше, може би ,гаснеща надежда - един съвсем конкретен резултат от отиващата си любов.
При нея нещата бяха по- различни . Тя се опитваше да се освободи от тази връзка, която постепенно бе започнала да губи значение- вероятно бе очаквала повече от нея, вероятно се бе появил друг човек, беше малко гузна и същевременно отегчена, загдето този не престава да и натрапва чувствата си , въпреки , че от друга страна я ласкаеше мисълта, че е обичана.
Разбира се ,логичният резултат от тази банална история не закъсня. Тя си тръгна с едно полуизвенение- полуобещание, а той остана като вцепенен на малкото площадче , сякаш бе погребал нещо много скъпо и дълго гледа след отдалечаващата се бяла фигурка , докато изчезне сред множеството.
Едва доста по- късно , след като премина шокът , той изведнаж откри, че не е сам. Отнякъде се бе появила една неиндифицирана личност, чието непредвидено присъствие отначало го изпълни с досада , после- с безразличие. Накратко- този беше порядъчно пийнал и въпреки, че се опитваше да запази известно достоинство, върху добродушната му , кръгла като поничка физиономия , внезапно цъфна една съвсем блага усмивка.
И приказката му също потече като мехлем.
- Младеж, ела да отседнем в близката кръчма и там аз, ако ме почерпиш една ракийка , ще ти кажа няколко думи от които можеш да си извлечеш поука, а ако не ме почерпиш, пак ще ти кажа.
Младият човек, сякаш не го чуваше ;той непрекъснато си мислеше за своята болка , която бе заседнал отвътре като горчива буца-чувствуваше това съвсем осезателно -и която нито можеш да изтръгнеш, нито да забравиш.
Но пияният не се отказваше току тъй.Беше лепка- бъбрив като сврака и очевидно - много добродушен.
- Мога и аз да почерпя- продължи той съучастнически- важното е да стане мохабет. Пари- слава богу- намират се. Вчера взех заплатата и сам си я харча. Я виж как хубаво свети кръчмето .Вика ни.
При тези думи той улови под ръка младежа и го поведе нататък. Онзи вървеше като сумнамбул - с пълно безразличие към всичко, което го заобикаля. Седнаха на една маса в ъгъла и келнерът след малко се появи.
- На мен- една грапа, а на момчето - водка- обясни пияният -донеси и нещо за мезе.
Младият не реагира. Беше му все едно какво ще пие. Скоро чашите се появиха на масата , тъй като клиентите бяха сравнително малко, вероятно поради футболния мач, който се излъчваше в момента по телевизията.
- Много обичам тези квартални кръчмички - поднови разговора пияният.Тук е хем тихо , хем по- малко ще те закърпят в сметката. -Наздраве, момче за непредвидената ни среща и горе главата!
Чашите звъннаха и бе отпита първата глътка , както някъде правят" първата копка" или пада
"първият сноп " в Петричко.
- А сега бай ти Григор ще ти обясни някои неща- продължи онзи,- за да проумееш, че не си прав.
- Как не съм прав?- сепна се като от сън младежът- Не ви разбирам.
- Не си прав и туй -то!- категорично заключи пияният- Не си прав , че си се помъкнал след една елементарна фуста и страдаш по нея. Ще ти го докажа като две и две- четири. Бай ти Григор е
врял и кипял в тези работи и колко съм чел, чел -все дебели книги- един господ знае , та и затова съм на това дередже. Я се стегни малко! Стегни се, бе , хей на тебе говоря! Я се виж колчав мъж си , а си се размекнал като баница.
- Но тя е…
- Каква е тя , каква е… Единствена, незаменима така ли? .. Слушай какво, мой човек, обидно е
2

интелигентен мъж да изпада в такова умопомрачение. Първо никой на тоя свят не е незаменим и второ- не е трагедия, когато си отива жената , а обратно-трагедия е когато остане. Аз тъй знам: жена, кола , свиня, телевизор не се избират. Няма шанс да не попаднеш на боклук. Замижаваш и вземаш. И после… си чукаш главата.
И ако има някой , когото ненавиждаш на тоя свят, заради някоя гадост или просто не ти е симпатичен ,можеш да го "ощастливиш" с един добре подбран подарък. Аз тъй правя- отмъщавам си с подаръци.
Младежът се усмихна вяло.
- Тези отмъщения трябва да са много " жестоки"- произнесе той с горчива ирония.
- Ти не вярваш!- патетично се тупна в гърдите пияният- Не вярваш на бай ти Григор? Той и онзи не вярваше, но иди го виж сега. Ходи "пет за четири" като недобито куче .На човек не мяза.
- Кой онзи?
- Онзи, кой онзи… Дето по-лани му подарих "москвича".
- Подарихте му автомобил?-сепна се младежът.
- Подарих му "москвич"…
- И защо ?
- Как защо, как защо! Малко му е даже. Това е един долен тип , който когато и да претрепеш, все си закъснял. Съсед ми е , но долен колкото си иска. Доносник. Обикаля, слухти надзърта , дебне. Като се събетат някъде двама, той е третият. Включва се моментално в разговора и ако някой недоволствува от началството, той недоволствува два пъти повече. Критикува,заплашва , бие се в гърдите, след което веднага докладва на известни инстанции.- Има там- в едно популярно учреждение една пощенска кутия с надпис"сигнали". Освен това е цар на анонимните доноси. Що хартия е изписал, що време е похабил за анонични доноси и господ сигурно не знае. Той превърна хобито си в литературен жанр- един жанр, който напоследък се разви неимоверно у нас. Писателите "ряпа да ядат". Такива вдъхновени редове , такава творческа фантазия влагаше в това изкуство, че мнозина наши "пишещи братя" в сравнение с него са направо аматьори. Ако издателствата публикуваха освен "Избрани разкази" от еди кой си, примерно и" избрани доноси", сигурно нямаше да насмогнат да му наплатят хонорарите- толкова е продуктивен.
Мен ме натопи два пъти до сега :единия път, че съм си сварил незаконно ракията, а втория път- мисля за някакъв политически виц беше… Имах доста неприятности със служителите на реда- едва оттървах" панделата."
И тази пълзяща твар се завира навсякъде из обществените организации: като започнеш от кварталната ОФ организация- заместник председател или заместник на заместника-точно не зная-въртят се като паяци из клуба и играят белот, после- доброволен сътрудник към КАТ-можеш да го видиш всяка сутрин на кръстовището пред халите да размахва една палка с непоколебимото самочувствие, че всички тези шофьори , които пъплят наоколо с тенекиените си чудовища, са му напълно и безрезервно подвластни и порядъкът на автомобилното движение зависи изключително от неговото участие. Той беше "всесилен"- наказваше, поучаваше,прощаваше…Същински бог.
Шофьорите го псуваха и чат-пат ядеше бой.
Беше член на турингклуба, член на ръководството на физкултурно дружество "Спартак",член на кварталната организация към СБА. Без него нито едно събрание на съюза на автомобилистите не можеше да се проведе,нито едно решение не можеше да се вземе.
Най -голямата му любов бяха автомобилите, въпреки че от много ангажименти не можеше да събере пари да си купи автомобил.
Докато накрая не му подарих москвича.
Беше абсолютно мизерна личност- досадник и гадник .Намразих го още след първия ни разговор.
- Но защо тогава му подарихте москвича си ?-с нарастващо недоумение запита младежът.
- За да го накажа- с непоколебима сериозност отсече пияният- аз прощавам един път , два пъти и после наказвам.
Всъщност това беше по- скоро замяна . Замених го за фикус. Видях една сутрин нашият награбил фикуса на жена си и го мъкне нанякъде. Прочел във вестника в обявите , че някой си заменя "запорожец" за фикус и нали си е тарикат, решил да направи изгодна сделка. Но след малко се

3

върна разочарован,мъкнейки фикуса обратно. Не можал да стане пазарлъкът- онзи искал и пари-някакви си стотина лева, колкото да не е без хич и този гад не се съгласил .Той не е от тези дето дават пари току-тъй.
Тогава ми призля от яд и му рекох :
"Остави фикуса у нас и вземай моя москвич!"
Ей толкова подскочи гадът от радост- помисли си , че ме е надхитрил. Плати само прехвърлянето в нотариуса, а аз си взех фикуса и толкова.
Иди го виж сега- на човек не прилича. По цял ден лежи отдолу под москвича изцапан и омърлян до уши и все нещо ремонтира. Едно оправи- две се развалят. Един ден кара- пет ремонтира. За няколко месеца и" сдаде багажа". Отслабна , стопи се ,погледът му се изцъкли, тлъстата му мутра повяхна като изсушеня дюля, заряза и обществените организации, и КАТ ,и доносите, понеже не му остава време. Ходи "пет за четири" като сомнамбул и сам си говори. Де що имаше някой лев, похарчи ги за резервни части и по разни "майстори", след което от москвича така и не стана стока-
Стоят още куп ръждясали тенекии на тротоара пред блока и той само ги подхвърля насам натам.
Отписал съм го, защото от него човек не става повече. Пада му се ,ей Богу! Никаква милост за подобни гадини . Бай ти Григор забавя, но не забравя…
Ха сега наздраве!
Пияният сияеше и потриваше ръце. Очевидно споменът за такова "справедливо възмездие" му
доставяше огромно удоволствие. Той спадаше към оная порода индивиди-добродушни и безобидни- които в пияно, пък и в трезво състояние много обичат да казват "АЗ". Тяхното "АЗ"
е най- голямо. Те са " най- силни, най-умни, най- справедливи, най -великодушни" и колкото и да е странно ,въпреки буйната фантазия ,винаги си остават приятни събеседници.
Младият човек неочаквано бе започнал да се смее.
- Никаква милост за подлеците!-повтори бай Григор с решителен жест.- Аз ще продължа тази борба до последния си дъх. Те ще разберат кой е бай Григор отмъстителят. Не ме интересува кой какъв е. Може да е директор или кмет , или партиен секретар, може даже да е главен счетоводител- щом е подлец , аз наказвам с безпощадна строгост.
- Че вие и началниците ли наказвате?- попита в изблик на веселие младежът.
- Преди всичко -началниците- патетично подхвана пияният, защото си въобразяват , че всичко им е позволено, че от висотата на своя ранг могат да си "разиграват коня" както искат.
Такъв случай имам съвсем пресен.
В нашата служба се появи един гад - протеже на генералния директор, който много бързо започна да се издига в иерархията. Лансираха го по партийна, по комсомолска, по провсъюсна линия и по всякакви други линии и той растеше като бурен.
Завираше се сред големците, подлизурствуваше, ласкаеше, угодничеше, а когато е удобно подхлъзваше някой, за да му заеме мястото . В споровете и разправиите между шефовете , винаги заемаше по- силната страна и печелеше. Беше абсолютно безгръбначно , без собствено мнение по никакъв въпрос , но винаги се нагаждаше на страната на силния. Стана така , че той , който непрекъснато угодничеше пред началника на отдела и превиваше гръбнак, един ден използува много удобна ситуация и го "подхлъзна на динена кора" ,след което сам стана началник.
Това беше най- черния ден в нашата служба- един абсолютен некадърник -издигнат в ранг на началник. Той веднага и с изключително усърдие се зае да въвежда "нов ред".
Понеже сам беше интригант, първата му стъпка беше да се обкръжи с интриганти и доносници.
Некадърниците бяха поставени на отговорни постове поради общоизвестната им сговорчивост и послушност, свестните служители и работници ,които се " инатяха" и споряха понеже искаха работата да върви- бяха натикани в "девета глуха"; други пък напуснаха.
Той беше абсолютен двуличник. Ако го слушаш какво говори по събранията и разните там- оперативки, ще ти падне шапката. Всяка втора негова дума беше "партията" или "нашата
партия", сякаш има и някаква друга- не наша или" прав е другаря Филанкишиев като казва …"
и т.н. и т.н.- изкарваше се по- голям католик от Папата, а в тесен кръг хулеше и "бога и царя",като междувременно си построи вила на три ката на "Студенец" с държавни средства.
Между приказките и делата му съществуваше цяла бездна. Когато го притиснеха" от горе" за държавен план или за някоя неизпълнена поръчка, той даваше тържествени обещания, градеше

4

грандиозни планове и проекти, цитираше разни политически вождове и - отново обещания без покритие-колкото искаш.
Говореше често за дълг , за чест , за морал, защото тези качества напълно му липсваха . Нощно време организираше оргии с протежетата си със средства от най различни фондове за "културно-масова работа" , директорски фондове и други.
Хубава жена можеше да започне работа в службата , след като е минала през леглото му, хубава жена можеше да си запази мястото в службата пак по същия начин. Нашият "моралист "много си падаше по хубавите жени и въз основа на този факт ,аз изготвих плана за наказанието, което осъществих по- късно. То беше сурово, но справедливо.
Аз му подарих…жена си…
- Чакай, не бързай да ме прекъсваш-вдигна ръка пияният, тъй като младият човек изведнаж зина от очудване. Този номер не бе очаквал никога.- Зная предварително какво ще кажеш . Какъв мъж съм като си давам жената на други, че това е триж по- неморално , че това е недостойно и осъдително и други такива… Младо момче, първо : тази жена беше един звяр , независимо от ангелския образ, второ: тази жена е била моя само формално -според точката на закона , но трябва да заявя откровено, че законът хал-хабер си няма от жени. Трето: тази жена успя за нула време поголовно да ми отрови живота и, ако не бях взел мерки навреме , до сега некролозите ми щяша да окапят по стълбовете. Сто пъти щеше да ме вкара в гроба, както вкара онзи , че и други след него .
Да ги прости господ!
Ти виждал ли си някога, знаеш ли какво значи една "вечно лаеща кучка" Не си виждал и дано да не видиш! Ти знаеш ли, че моите страдания започнаха още с встъпването ми в брак. Още тогава, когато изкачвахме стълбището на "Дома на младоженците", за да извършим ритуала, тази мила, кротка,нежна девица изведнаж показа зверския си образ- не успя да дочака дори поставянето на подписите.
Стана така , че без да искам я настъпих . Беше просто случайно- някакъв фотограф се се замота около нас ,залитнах неусетно и я настъпих, като веднага се извиних и помолих, и изобщо…
Братко, все едно, че я бе настъпил носорог. Нададе такъв писък, такъв вой…и ми удари плесница - там пред всички присъствуващи; щеше ми се да потъна в земята от срам-де да се бе разтворила…
…Майната и и на любовта , и на щастието , и на другите -там- дивотии; всичко изведнъж се изясни и аз прогледнах. Прогледнах, защото до тогава бях сляп като кърт. Пред себе си виждах само една озъбена кучка.
Разбира се постъпих джентълменски Не я ударих, за да си го върна -много циганска работа би се получило-само развалих сватбата . Пред олтара казах "НЕ"!
Хората ядоха и пиха , но сватба нямаше.
Ожених се много по късно за нея- имало глава да пати.
Кой каквото му е писано- това е- няма мърдане.
Мекушав бях ,с добро сърце и успяха да ме излъжат. Идваха роднините- цели делегации- лели, баби, вуйни, да не говорим за тъщата. Увещаваха ме да я взема , че то тогава било" много развълнувано момичето", било младо и неопитно, ама ме обичало и сега вехнело от любов .
То без да иска ми ударило шамар ,просто така -от вълнение и от щастие, ами че как иначе.
Идваше и тя у нас , плачеше и ме молеше , тъй като аз съм бил единствен и незаменим и други такива-колкото щеш - айде холан… А освен това ,изглежда я бяха научили на "разни чалъми"-
Идваше обикновено когато съм сам, все се умилкваше като котка о мен, притискаше се , разголваше се и аз "кандисах". Слаби ми бяха ангелите - не можах да издържа - красива беше кучката му мръсна - та колко му трябва на един млад мъж.
И до тук беше моята . Останалото беше лесно . Извъртяха ми номер с някаква фалшива бременност и ме хванаха в крачка . Сложих си главата в торбата.
После започнаха кошмарите. Ама тя наистина беше някакво невероятно зло женище.
Още първата брачна нощ ми бе обяснено съвсем откровено , че по отношение на любовта
съм непохватен като глиган . Много скоро пак от същия источник бях имформиран, че съм просто един неудачник и сламар , че културата ми е на равнището на неандерталец.Консттатациите относно моите качества следваха една след друга . Оказа се , че съм простак , кретен,

5

алкохолик,развратник, дори- чиновник, че тя ужасно сгрешила в избора си , а какви кандидати , какви добри кандидати само имала -кой-доктор, кой инженер, кой дипломат - които на ръце щели да я носят , че и -до сега някои страдали и вехнели по нея -чунким е лъжа- балами колкото щеш.
Редовният и лаф беше: " Я виж другите мъже!"
Когато закъснея след работа веднага надава вой :" Къде ходиш до това време и вониш на бъчва ! Я виж другите мъже -отдавна са изтупали килимите, изпраха и вече простират прането…
Когато се върна рано, мърмори недоволно :"Какво си се домъкнал толкова рано , та ми се мотаеш в краката като котка. Сега ще искаш и да ти слугувам. Да не мислиш, че съм дошла тук случайно слугиня да ти ставам."
Залавям се мълчаливо за работа . Докато тя прелиства новото издание на списание "Лада" или
"Жената днес", аз ще купя продукти, ще избеля картофи, ще нарежа кромида, ще направя запръжката и ще туря месото на котлона да се свари, ще забъркам манджата…
"Веднага да ми се махаш- крещи тя от другата стая.Какво си въобразяваш- аз да не съм се скапала,
че мъж да ми върши домакинската работа. И после-какви са тия буламачи , дето ми предлагаш. Не ти ли е жал да ме тъпчеш с подобни яхнии"!
Зарязвам кухнята ,вземам вестника, запалвам цигара и сядам пред телевизора.
Братко, по добре гръм да ме беше поразил. Веднага заваляват обиди: "Как можеш да бъдеш такъв търтей! Няма ли за тебе в тази къща някаква работа !И в стаята цигари пушиш- това да не е кръчма!
Я виж другите мъже!"
Постепенно " идеологическите спорове" прерастваха във" въоръжени стълкновения" по всички фронтове.На бойното поле се разразяваха бурни събития. В употреба влизаше всяко леко и тежко
въоръжение.Използуваха се главно чинии, тенджери , табуретки и други подръчни средства.
Много често ходех с цицини по главата и лъжех приятелите си , че предната вечер съм се напил
и съм падал по стълбището. Ей , човече, не се търпи . Ставам и отивам в кръчмата ,ако съм успял да скрия някой лев.
Разбира се, тя не остава по- долу. Наконтва се набързо и отива на ресторант- няма как- интелигенция- пусто дърво недодялано…
А как харчеше, как харчеше! На втория ден и заплатата ми свършваше - после до аванса "опъвах жили".. И купуваше все разни парцалчета , обувки.. Какъвто нов модел се появи - може да е последен боклук- тя е първа в магазина и купува , а аз понеже все не мога да смогна да и набавям достатъчно пари , съм некадърник и пройдоха. Все нещо не и достига , все нещастна , все неразбрана , все недоволна . Културните и интереси не били задоволени. Господи, боже - поне да имаше нещо подобно в нея …!
…Писна ми! Мислих, мислих и реших . Никакви комромиси! Да става каквото ще, ще се оттърва от нея.
Междувременно онзи мизерник- новият началник на службата , за да издигне едно свое протеже ,
успя да ме наклевети и ме преместиха " по непригодност" на по- нископлатена длъжност.
След този номер чашата преля. Реших да действувам безкомпромисно.
Планът ми беше прост и ефикасен. Преминах на "любовна вълна".
На моя" високоморален "шеф написах и изпратих писмо с любовно съдържание от името на жена ми , а на нея- подобно писмо от негово име . Разбира се ,срещата беше уредена и уточнена с подробности-няма да обяснявам какви. После оставих събитията да се развиват от самосебе си и зачаках резултата. Той не закъсня.
В деня на срещата жена ми беше извънредно нежна и любезна - нещо което никога не бях наблюдавал . Въртеше се неспокойно пред огледалото , сменяше тоалети, гримираше се , накрая заяви, че отива на шивачка , освен това добави, че днес съм "особено мил"-ах какво щастие-
и изчезна.
Щях да пукна от смях-отдавна не съм бил в такова добро настроение.
По -късно научих , че между моя шеф и моята съпруга любовта е разцъфнала като" майски цвят."
Луди били един за друг -ами как иначе. Аз бях напълно забравен и изхвърлен "зад тъч-линията"
Откровено -казано ,едва тогава си припомних отново , че съм човек.
Разбира се, разводът не закъсня.За мое голямо удоволствие, тя сама подаде молба за развод в съда ,

6

а аз само това чаках. Пришпорих делото с пълни сили , страхувайки се тя да не се откаже изведнъж и скоро бях освободен от всякакви съпружески задължения, както формално,така и фактически.
Не закъсня и бракът- бракът между него и нея- настоящият шеф и бившата съпруга. От тук започна възмездието. Аз нарочно го дебнех и наблюдавах.
Отначало започна да ходи небръснат .Помислиха, че е било случайно. После започна да ходи неогладен и с кирливи ризи. Постепенно изчезна оная началническа осанка, оная надменност и
презрителна снизходителност към подчинените. Започна да любезничи и да сервилничи с мен , но се правех , че нищо не забелязвам. Стана разсеян, погледът му се размъти, появи се някакъв нервен тик, щураше се като "глуха кучка" насам-натам из коридорите и често забравяше за какво е тръгнал.
Подчинените му започнаха да го занасят. Престанаха оргиите,престанаха издевателствата над младите жени, самият той след две-три години престана да бъде мъж, а камо ли- началник и се превърна в отрепка. Изгониха го от службата като кирливо псе. Не закъсня и първото ифарктче.
Едва прескочи трапа и един ден ме намери в кръчмата .
Седна на масата измършавял, проскубан,ръцете му треперят ,очите му блуждаят в пространството .
Поръча ми грапа и вика: Братко, прощавай! Много съм виновен пред тебе."
"Да ти прости господ-викам- аз и сега съм си добре"…
После мълча, мълча и изплю камъчето.
" Вземи си я -казва- аз ти я връщам."
"Благодаря много- отговарям- ама не ми трябва ".
Щеше да се разплаче.
" Много те моля, братко, вземи я!"
"Не я искам -не- дума да не става!"
" Давам я барабар с чергата и с все парцали . И с тъщата…"
" Сакън недей! Тя си е твоя".
Измъкна се навън едва кретайки. Чак ми дожаля .На другия ден пак се довлече, и на следващия-пак.
Черпеше ме с грапа и плачеше. "Вземи я, та я вземи!" Сякаш съм собственик на пансион за благородни девици. Айде чупка!
Накрая келнерът го изхвърли и му забрани да влиза в кръчмата.Дразнеше клиентите с лиготиите си.
Скоро след това видях тук-там по оградите и стълбовете некролози с добре познатите щампи:
"благороден, добър, любящ, любим и т.н." Бог да го прости!
Пияният отпи от чашата , помълча няколко минути, явно загрижен , поради някакъв нов , наскоро възникнал проблем и продължи :
- Сега е многострадална вдовица . Ама бай ти Григор бяга -не мож го хвана вече..-няма начин..
Впрочем , не ти ли прави впечатление колко много вдовици има насядали надвечер по пейките покрай блоковете , а вдовците почти липсват . Що ли е така ? Ами…отговори си сам … Аз вече си отговорих . Знае бай ти Григор ,знае… Никой не може да го излъже…
И в заключение добави:
- Напоследък едно копеле ми играе мръсни номера , но ще му видя сметката и на него.
- Какво смятате да предприемете, ако не е тайна?-попита младежът с повишен интерес.
- Ще му подаря… директорски пост.
Имам приятели в комитета .Ще им "пусна мухата" ,че е много кадърен, за да го предложат за директор на едно скапано предприятие, към което - между впрочем- той се домогва с всички сили.
Старият директор получи имфаркт, диабет , хипертрофия на простатата, депресивна психоза…

Р.С.Радев 1984