ХуЛите - Две тъжни рози

на баща ми
"Казват-лекувало времето.Времето не лекува.
мъката-като жилите-с възрастта се подува.
Времето е проверка на болката голяма.
То би помогнало само там,където болка няма"
Емили Дикинсън

Дочуваш ли от горе тихите ми стъпки?
Усещаш ли на двете тъжни рози аромата?
Безсилни са ръцете ми изтръпнали
да те прегърнат.Няма път обратен.
Гласът ти във гранита е зазидан,
пленени в снимката,очите ти мълчат.
А две сълзи до устните ми идват
да те припомнат и да загорчат.
Дали в небесния си път се спираш
-да видиш как изглеждам,как живея?
Аз само в огледалото те прекопирам
и с шепа снимки спомените грея.
От чуждите животи се досещам
какво ми липсва и без какво растях,
но дълбоко във съзнанието ми светиш
като закрила свише и духовна стряха.
Живот ми даде!Аз не нося много
-две тъжни рози и разплакан стих.
И обещанието,че ще съм силна и ще мога
отсъствието ти да изплаквам тихо,
но да се радвам на живота и за тебе,
да съм добра към другите и в тежкия си ден
и да вярвам безрезервно във вълшебства,
за да не плачеш Там за мен!